6 Глава

Превод: la_amour
Редактор:lina_


6 ГЛАВА.
Оплаквам се от години че декорите на Жан Клод изглеждам много едноцветни, но щом видях спалнята на Нарцис, разбрах че дължа на Жан Клод извинение. Стаята бе изцяло в черно и имам предвид изцяло черно. Стените, дървеният пот, дръпнатите драперии срещу стената, леглото. Цветът на чаршафите изглежда акцентираше на черното повече от колкото да го успокояваше. Вериги бяха закачени на тавана над грамадното легло. Беше по-голям и от царски размер. Единственият термин който ми идваше на ум беше с големина за оргия. Леглото беше с балдахин и от най-голямото, най-тежкото и най-тъмно дърво което някога съм виждала. Още вериги висяха от четирите подпори, увити в тежки перманентни кръгове. Ако бях на среща, щях да се обърна и да избягам. Но това не беше среща, а и бяхме се събрали компания.
От разбиране за хората които ходят в клубове господар и роб, е че спални им са отделени от „тъмниците” им. Може би близо една до друга, но не и в същата стая. Нуждаеш се от някъде където наистина да спиш. Може би Нарцис просто никога не оставя удоволствието и игрите.
Имаше врата на отсрещната стена драпериите бяха смъкната до половината на едната стена, може би истинското му легло беше зад врата номер две или зад драпериите. Надявах се да е тъка.
Единственият стол в стаята бе привързан с каишки, тъка че Нарцис ни предложи леглото, за да седнем. Не знам дали щях да седна или не, но първи беше Жан Клод, след това и Ричард. Жан Клод седна върху черният чаршаф както правеше всичко, с грация, беше подпрял тялото си на възглавниците сякаш се чувстваше напълно удобно. Но Ричард бе този който ме изненада. Очаквах да видя в него част от неудобството което аз чувствах към стаята, но той не изглеждаше ни-най малко сякаш му е неудобно. Всъщност за първи път регистрирах тежките кожени гривни на китките му и нашийника около вратът му, на която имаше метални кукички, така че да могат да бъдат прикачени за вериги или каишки. Вероятно ги носеше за да може да се смеси в клуба, както аз носех ботушите. Но. . . но можех да почувствам спокойствието му към стаята и всичко в нея. Аз не бях.
Погледнах към Жан Клод и Ричард и знаех че съм решила да спя с тях тази вечер, независимо от това на къде се насочат нещата. Но да ги гледам в леглото по средата между всичко това, да ги гледам сякаш са си у дома си, ме накара да се зачудя за решението си. Накара ме да помисля че може би, след цялото това време, аз все още не знам как да се взема в ръце.
Ашър бродеше в стаята разглеждайки нещата по стената. Не можех да го прочета както можех да прочета другите, но той също изглеждаше спокоен и не мислех че това е актьорство. Нарцис пристъпи в стаята с Аякс на гърба си. Той се съгласи да позволи всички останали да останат в коридора или на долният етаж, в замяна ни оставихме останалите вълци да стоят пред вратата за нашият разговор. Предполагам, че за истинско уединение. Предполагам, че за истинско уединение се нуждаеш от по-малко от по двойка души от всички страни*. (Давам малко пояснение защото в началото и аз се обърках : Анита и Ричард представляват превръщачите от едната страна, Жан Клод и Ашър – вампирите, а Нарцис и Аякс – хиените)
Ричард протегна ръката си към мен.
-Всичко е наред Анита. Нищо в тази стая няма да те нарани без твоето позволение, а ти няма да го дадеш. – Не беше точно утешителният коментар който исках, но предполагам че беше истината. Вярвах че истината е добра, но започнах да разбирам че не е добра или лоша, а просто истина. Животът е лесен когато вярвах в безусловното черно и бяло.
Поех ръката му и го оставих да ме дръпне между него и Жан Клод. Е, Нарцис вече бе направил играта си с Жан Клод, тъка че предполагам, че трябваше да покажем ясно, че не е позволено да ни докосва някой друг. Но все още ме притесняваше че Ричард ме сложи между тях, а не просто до себе си. Топлото, мъгляво усещане което имах от обвързването на белезите изглежда се оттегляше с тревожни размери. Магията прави това по някога.
Чувствах се стегната и ми бе неудобно на черното легло между двамата ми мъже.
-Какво не е наред, ma petite? Внезапно си много стегната.
Погледнах Жан Клод и повдигнах вежди.
-Аз ли съм единствената която не харесва стаята?
-Жан Клод е харесвал тази стая много повече от веднъж – каза Нарцис.
Обърнах се и погледнах хиената която бе пристъпила в стаята.
-Какво имаш предвид? – попитах.
Жан Клод отговори.
-Когато бях по ниско в йерархията правех неща, защото ми казваха да ги правя. Но тези дни са минало.
Погледнах го, а той не срещна погледа ми очите му бяха изцяло върху Нарцис и другият мъж който се разхождаше около леглото.
-Не си спомням да си бил неохотен – каза Нарцис. Той се облегна срещу далечният стълб на леглото.
-Научих се преди години да правя необходимото – каза Жан Клод. – Освен това, Николаос, старият господар на града, ме изпрати при теб. Спомняш си каква беше, Нарцис. Отказване на заповед не бе позволено.
Аз имах честа да срещна Николаос лично. Тя беше много, много плашеща.
-Значи аз бях неприятен дълг. – Той звучеше ядосан.
Жан Клод поклати глава.
-Тялото ти е приятно, Нарцис. Това което правиш докато се любиш, ако можеш да поемеш нараняванията, не е. . . – Жан Клод погледна надолу сякаш търсеше правилната дума, тогава вдигна полунощно сините си очи към Нарцис, и видях ефекта който погледът му имаше върху превръщача. Нарцис изглеждаше сякаш е ударен между очите с чук, привлекателен, очарователен чук.
-Не е какво? – Попита Нарцис, гласът му дрезгав.
-Не ми е по вкуса – каза Жан Клод. – Освен това, не съм те удовлетворил много, ти не направи това което бившият ми господар желаеше да направиш.
Аз бях причината поради която Николаос беше предишният господар на града. Тя се опита да ме убие и аз извадих късмет. Тя бе мъртва, а аз не. И сега Жан Клод е господар на града. Не бях планирала това. Колко от това бе планирано от Жан Клод е все още спорно. Не само предразсъдъците ми са причина да му се доверявам по-малко от колкото на Ричард.
Нарцис сложи коляното си на леглото, едната ръка все още на подпората на леглото.
-Ти ми достави много удоволствие. – Погледа на лицето му бе прекалено интимен. Те трябваше да са сами за този разговор. Но от начина по който Нарцис гледаше Жан Клод, сметнах че може би това не бе добра идея. От Жан Клод всичко което усещах беше желание да прикрие всички наранени чувства. Но се обзалагам че ако мога да влезна в главата на Нарцис там че открия различен вид желание.
- Николаос мислеше че съм я провалил и ме наказваше за това.
-Аз не можех да се съюзя с нея, не и заради теб като моя постоянна играчка.
Жан Клод повдигна вежди на това.
-Не помня това да е било част от сделката.
-Когато първоначално й отказах, тя подслади офертата. – Нарцис пълзеше по леглото. Той стоеше наведен на четири крака, сякаш очакваше някой да дойде зад него.
-По какъв начин тя подслади офертата?
Нарцис започна да пълзи по леглото, бавно, колената му хващаха роклята му докато се движеше.
-Тя ми предложи теб, за винаги да правиш това което пожелая.
Трепет на ужас премина през мен от пръстите на краката да върха на главата. Отне ми секунда да разбера че това не беше моят страх. Ричард и аз се обърнахме към Жан Клод. Лицето му не показваше нищо. Беше обикновената политическа, примамлива, почти отегчена маска. Но и двамата можехме да усетим студенината, крещящият ужас в ума му от мисълта колко близо е бил до това да стане постоянен. . . гост на Нарцис.
Това го изпълни със страх който бе по голям от страха просто към превръщача. Картини преминаха през ума ми, спомени. Вериги на стомаха ми, грубо дърво, звука на камшик, острият удар върху кожата ми, и знанието че това е само първият удар. Вълна от отчаяна въздишка следваше спомените оставили ме с мигаща със сълзи. Съзрях объркана картина където бях завързана за стената с изгнила ръка която гали тялото ми. Тогава картните спряха рязко, сякаш някой е натиснал копчето за изключване. Това бяха спомени на Жан Клод, не мой. Той бе изпратил спомените си към мен и когато го разбра, ги блокира.
Погледнах го и не можех да задържа ужасът от очите си, косата ми криеше лицето ми от Нарцис и аз бях щастлива защото не можех да скрия това което току що бях видяла. Жан Клод не ме погледна, а държеше очите си на Нарцис аз се опитвах да не заплача, а лицето на Жан Клод не издаваше нищо.
Жан Клод не си бе спомнил злоупотребата на Нарцис, а други, много, неизброими други. Не беше болка това което почувствах от спомените, а отчаяние. Мисълта че аз. . . не той. Че той няма да притежава собственото си тяло. Той никога не е бил проститутка или по-скоро, никога не е предлагал секс за пари. Но за сила, прищевките на господарите му през вековете и странно но за безопасност, той бе предлагал секс от векове. Знаех това, но си го представях като прелъстител. Каквото видях току що то нямаше нищо общо с прелъстяването.
Малък звук дойде от Ричард и се обърнах към него. Очите му блестяха от не пролени сълзи и в неговите очи беше същият ужас който можех да почувствам на лицето си. Гледахме се един друг за дълъг замръзнал момент, тогава сълза се стече по лицето му секунда преди да усетя топлата линия на сълзата да се стича по моето.
Той се притегна към ръката ми и аз я поех. И двамата се обърнахме към Жан Клод. Той все още гледаше, дори говореше, въпреки че не можех да чуя нищо от това, с Нарцис. Мажат пропълзя напред тъка че да е на такова разстояние че да ни докосне. Но не нас искаше да докосне.
-Сладко, сладко, Жан Клод, мислех че съм те забравил, но гледайки те тази вечер на пода с тях двамата ми припомни. – Той се протегна към Жан Клод и Ричард грабна китката му.
-Не го докосвай. Не го докосвай отново.
Нарцис Гледаше от Жан Клод към Ричард и накрая се обърна към Ричард.
-Толкова притежателен, трябва да е истинска любов. – Виждах ясно и гледах мускулите на ръцете на Ричард се бяха стегнали докато стискаше тази деликатна китка.
Нарцис се засмя, много треперещо, но не беше с болка.
-Такава сила, такава страст, той ще ми счупи ли китката ако се опитам да докосна косата ти? – Гласът му се задържа развеселен накрая разбрах че това го възбуждаше. Ричард го докосваше, заплашваше го, нараняваше го. . . Той се наслаждаваше на това.
Усетих Ричард също да го разбира, но не го пусна. Вместо това той рязко дръпна другият мъж, разваляйки баланса му докато Нарцис не падна върху него . Нарцис издаде малък изненадан звук. Ричард продължи да държи китката му и сложи другата си ръка на вратът на мъжа. Не стискаше, просто там, голяма и тъмна срещу бледата кожа на Нарцис.
Бодигарда, Аякс, се отблъсна от стената, а Ашър направи движение тъка че да го спре. Нещата можеха да отидат на зле, много бързо. Обикновено бях аз тази която си изпуска нервите и прави нещата по-лоши, не Ричард.
Нарцис повече осети от колкото видя движението, Защото Ричард държеше лицето му обърнато в противоположна посока от останалата част от стаята.
-Всичко е наред, Аякс, всичко е наред. Ричард няма да ме нарани. – Тогава Ричард направи нещо което накара дъха на Нарцис да спре в гърлото му и да излезе рязко.
-Ти може да ми счупиш китката игра е, но ако не е , тогава хората ми ще ви убият, всички ви. – Думите бяха разумни, тонът му не беше. Можеш да чуеш болката в гласът му, но имаше нещо почти очаквано сякаш по какъвто и начин Ричард да отговори, ще го възбуди.
Жан Клод проговори.
-Не му давай извинение да сме на неговата милост, mon ami. Ние сме на негова територия, негови гости. Имаме дълг на гости към домакин си докато той не премахне това ни задължение.
Не бях сто процента че това е дълга на госта към домакина, но бих се обзаложила че счупването на техен крайник няма да е добре. Докоснах рамото на Ричард и той подскочи. Нарцис издаде протестиращ звук, сякаш Ричард неволно бе стегнал захвата си.
-Жан Клод е прав, Ричард.
-Анита те съветва да се въздържаш Ричард, а тя е едни от най-малко въздържаните хора който някога съм познавам – Жан Клод се премести напред, постави ръката си на другото рамо на Ричард, тъка че и двамата го докосвахме. – Освен това, mon ami, да нараниш него няма да премахне вече направената вреда. Няма да бъде проляно по-малко кръв; няма да е загубена по-малко плът, унижението няма как да бъде спряно. Това е минало, спомените не могат да ни наранят.
За първи път се почудих дали аз и Ричард сме получили едни и същи спомени. Аз ги бях усетила като ужас, но те нямаха същият ефект върху мен както върху него. Може би беше мъжко нещо. Може би нещо в Ричард. Аз бях жена. Знаех нещата който могат да ми се случат. Може би той никога не бе помислял за нещата който могат да се случат на него.
Ричард проговори ниско, гласът му изпълнен с ръмжене, сякаш звярът му се криеше точно зад прекрасното му гърло.
-Никога не го докосвай отново, Нарцис, или ще довършим това. – Тогава Ричард бавно, внимателно плъзна ръката си от Нарцис. Очаквах да се дръпне, да разтрие пострадалата си китка, н о съм го подценила или може би го надценявах.
Нарцис хвана китката си, но остана притиснат към тялото на Ричард.
-Скъса сухожилието на китката ми, те се лекуват по-дълго от костите.
-Знам – каза Ричард тихо. Нивото на гняв в тази дума ме накара да трепна.
-С мисълта че мога да кажа на хората си да оставят леопардите й на милостта не техните похитители.
Ричард погледна към Жан Клод, който кимна леко.
-Нарцис може да се свърже с . . . мъжете си мислено.
Ричард сложи ръцете си на раменете на Нарцис, за да го бутне, мисля, но Нарцис каза:
- Ти отмени безопасното ви преминаване с това че ме нарани против волята ми.
Ричард замръзна и можех да видя напрежението в гърба му, внезапното чувство за несигурност.
-За какво говори той? – попитах. Дори не бях сигурна кого питах.
-Нарцис има малка армия от хиени а тази и околните сгради, като охранители. – каза Жан Клод.
-Ако хиените са толкова силни, защо никой не говори за тях както се говори за върколаците и плъхолъците? – попитах.
- Защото Нарцис предпочита да бъде силата зад трона, ma petite. Това означава, че другите превръщачи постоянно печелят неговата благосклонност с подаръци.
-Както Николаос използва теб – казах.
Той кимна. Погледнах към Ричард.
-Какво си му давал?
Ричард се отдръпна от Нарцис.
-Нищо.
Нарцис се обърна в леглото, все още държейки китката си.
-Това ще се промени.
-Не мисля така – отвърна Ричард.
-Маркус и Рейна имаха договорка с мен. Те и плъховете наредиха хиените ми никога да не преминават над петдесет. За да стане това използваха подаръци, не заплахи.
-Заплахата винаги е била там – каза Ричард. – Война между вас, нас и плъховете с вас на губещата страна.
Нарцис сви рамене.
-Може би, но не си ли си се чудил какво съм правил от както Маркус умря и ти пое глутницата? Чудих се кога подаръците ще започнат да пристигат, но вместо това всички подаръци спряха, дори и тези на които разчитах. – Той ме погледна тогава. – Някой от тези подаръци, бяха твой за даване, Нимир Ра.
Трябвало е да съм изглеждала толкова объркана колкото и се чувствах , защото Жан Клод каза:
-На леопардите.
- Да, Габриел, техният стар алфа, беше скъп, скъп мой приятел – каза Нарцис.
Тъй ката аз бях убила Габриел, не ми харесваше на къде отива разговора.
-Имаш предвид, че Габриел също ти е давал някои от леопардите?
Усмивката на Нарцис ме накара да потрепна. – Всички те са прекарали известно време под моя грижа, освен Натаниел. – Усмивката му помръкна. – Предположих че Габриел държи Натаниел за себе си, защото му е личният любимец, но сега, като ми каза какъв е Натаниел, знам че не е било това. – Нарцис се наведе напред на колена. – Габриел се е страхувал да ми даде Натаниел, страхувал се е от това което можем да направим заедно.
Преглътнах трудно.
-Прикри реакцията си доста добре, когато ти казах.
- Аз съм съвършен лъжец, Анита. Най-добре запомни това. – Той погледна към Ричард. – Колко време мина от смъртта на Маркус, малко повече от година? Когато подаръците спряха да пристигат, предположих че това е края на уговорката.
-Какво казваш? – попита Ричард.
-Сега има над четиристотин хиени, някои нови, някои привлечени от друг щат. Но сега съперничим по брой на плъховете и върколаците. Ще трябва да преговаряте с нас като с равни вместо като с подчинени.
Ричард каза:
-Какво ...
Жан Клод го прекъсна.
-Нека да установим границите. – Почувствах страха зад тези спокойни думи, както и Ричард. Но питаш сексуален садист какво иска. Предлагаш му това което си склонен да му дадеш.
Нарцис погледна към Ричард.
- Сега вълците на Жан Клод ли са, Ричард? Споделяш царуването си ли?
-Аз съм Улфик и аз определям границите, никой друг. – н гласът му беше предпазлив, показваше се темперамента му. Никога не съм виждала Ричард такъв и не бях сигурна че промяната ми харесва. Реагираше повече като мен. Мислейки за това, се чудя ... аз имам в себе си част от звяра му, част от глада на Жан Клод, какво те бяха спечелили от мен?
-Знаеш какво искам – каза Нарцис.
-Ти си разумен и няма да поискаш това. – отвърна Жан Клод
- Ако не мога да имам теб Жан Клод, тогава може ни да гледам трима ви как правите любов в леглото ми би било достатъчно за да заличи обидата между нас.
Аз и Ричард казахме заедно:
-Не
-Погледна ни и имаше нещо неприятно в очите му.
-Тогава ми дай Натаниел.
-Не – казах.
-За една вечер.
-Не.
-За един час.
Поклатих глава.
-Някой от другите ти леопарди?
-Няма да ти дам никой от хората си.
Погледна към Ричард.
-А ти Улфик, ще ми дадеш ли един от вълците си?
-Знаеш отговора Нарцис.
-Тогава какво ще ми предложиш, Улфик?
-Посочи нещо което съм склонен да сам.
Нарцис се усмихна и усетих как Аякс и Ашър да се обикалят един друг, сякаш са усетили напрежението да нараства.
-Искам да бъда включен към събранията които управляват превръщаческата общност в този град.
Ричард кимна.
-Добре. С Рафаел смятахме че н е си заинтересуван от политика или вече щяхме да сме те поканили.
- Краля на плъховете не познава сърцето ми, както и върколаците.
Ричард се изправи.
-Анита се нуждае да отиде при хората си.
Нарцис се усмихна и поклати глава.
-О не , Улфик, не е толкова лесно.
Ричард се намръщи.
-Ще бъдеш включен във взимането на решения. Това е което желаеш.
-Но аз все още искам подаръци.
-Не се предават подаръци между вълците и плъховете. Ние сме съюзници. Ако желаеш да си ни съюзник, няма да има подаръци, освен това че ще дойдем когато се нуждаеш от нас.
Нарцис отново поклати глава.
-Аз не желая да бъдем съюзници, да бъда въвлечен във всяка разправа между животни, които не се отнасят за мен. Не Улфик, не ме разбра. Искам да бъда включен в политическите събрания. Но не искам да се свързвам с никого и да бъда въвлечен във война, която не съм започнал сам.
-Тогава какво искаш? –попита Ричард.
-Подаръци.
-Рушвети* имаш предвид - каза Ричард
(Рушвети – подкупи.)
Нарцис сви рамене.
-Викай ми както искаш.
-Не – каза Ричард.
Усетих Жан Клод да се стяга момент преди да каже на Ричард:
-Mon ami...
-Не – каза Ричард и се обърна към Жан Клод. - Дори и да може да ну убие всичките, в което се съмнявам, моите вълци, твоите вампири, ще нахлуят в този клуб и ще го сринат тухла по тухла.. Той няма да рискува това. Нарцис е предпазлив водач. Научих го докато го гледах как се разправя с Маркус. Той слага свята безопасност и комфорт над всичко друго.
-Безопасността и комфорта на хората ми над всичко друго – каза Нарцис и погледна към мен. – Ами ти Нимир Ра, колко сигурна се чувстваш? Мислиш ли че ако хората ми убият котенцата ти вампирите и върколаците ще вдигнат и пръст за да отмъстят за тях?
-Забравяш, Нарцис, че тя е също така и моя лупа, моята женска. Вълците щя защитят, това което тя им каже да защитават.
-А да, човешката лупа, човешката леопардска кралица. Но не е наистина човек, нали?
Срещнах погледа му и казах.
-Трябва да прибера леопардите си. Благодаря за гостоприемството. – Изправих се и застанах до Ричард.
Нарцис погледна към Жан Клод, който все още седеше на леглото.
- Наистина ли са такива деца? – го попита.
Жан Клод сви рамене грациозно.
-Те не са като нас Нарцис. Те все още вярват в правилно и грешно, в правилата.
-Тогава нека ги науча на ново правило. – Погледна към нас, все още коленичил в леглото, все още носеше черната рокля, но внезапно силата му се изля от него в линии от топлина. Разбиха се в тялото ми като огромна ръка, почти ме накара да се залитна. Ричард се протегна към мен за да ме стабилизира и в момента в който се докоснахме, звярът му прескочи между нас, със втурване на топлина която се препускаше през тялото ми и ме караше да тръпна. Тялото на Ричард потръпна и усетих дъхът му, нашият дъх, да спира за момент. Тази духовна енергия се извиваше около нас и за пръв път разбрах че силата идваше и от двама ни. Мислех че това което е в мен е ехо на звяра на Ричард, но бе повече от това. Може би щеше да е различно, ако не се бях отделила от него за толкова дълго. Но сега, силата която някога е била негова бе моя. Топлината се разля между нас като два потока събираща се в река, два горещи потока, сливащи се в една река която вреше над кожата ми. Беше толкова горещо, че почти очаквах да изгори кожата ми и да разкрие звяра под нея.
-Ако тя се превърне, тогава хората ми са свободни да се намесят в битката – Гласа на Нарцис беше шокиран. Мисля че забравих че той е там, забравих за всичко освен горещата сила преминаваща между мен и Ричард. Лицето на Нарцис започна да се издължава. Беше като да гледаш някой да издължава глина.
Ричард прокара дланта си точно пред тялото ми, галеше силата която се изливаше от кожата ми. Изражението на лицето му беше на леко учудване.
-Тя няма да се превърна. Имаш думата ми. – каза Ричард
-Достатъчно добро. Ти винаги спазваш думата си. Аз може да съм садист и мазохист, но все още съм Оба на този клан – Гласът му бе придобил странна нотка на високо ръмжене. – Обидихте мен и чрез мен, всички мой. – Ноктите на малките му пръсти се издължиха докато не вдигна свита лапа вместо ръка.
Жан Клод дойде да застане до нас.
-Ела, ma petite, Да им оставим място за маневрираме. – Той докосна ръката ми и тази гореща сила прескочи от моята кожа към неговата. Срина се на колене, ръката все още притисната към кожата ми, сякаш топлината го е заварила на място.
Коленичих до него, а той вдигна погледа си, удавящо син, зениците му бяха изчезнали в прилива на сила, но не неговата. Отвори устата и да проговори, но не излезе и звук. Гледаше ме и съдейки по изражението на лицето му се чувстваше изгубен.
-Какво не е наред? – попита Ашър все още изправен пред Аякс.
-Не съм сигурна – отговорих.
-Изглежда сякаш го боли – каза Нарцис. Това ме накара да го погледна. Освен лицето и ръцете му, все още бе в човешка форма. Наистина могъщите ликантропи можеха да правят това, да се превръщат частично
-Силата се разля над него – каза Ричард, гласът му съдържаше в края си ръмжене. Гърлото му бе скрито зад кожена каишка, но знаех че ако мога да я видя, кожата би била гладка и перфектна. Гласът му мое да вие през устата му като куче без да променя външният си облик.
-Но той е вампир – каза Нарцис. – Силата на вълците трябва да е затворена за него.
-Вълкът е неговото животно за повик
Погледнах лицето ма Жан Клод от инчове разстояние, гледах го как се бори с горещата сила и знаех защо не се справя добре с нея. Това бе първична енергия, живота и пулса на земята под краката ни, втурването на вятъра през дърветата, неща на живот. А Жан Клод въпреки това че ходи, говори и флиртува не беше жив.
Ричард коленичи до нас и Жан Клод изпусна нисък стон, наполовина свивайки се срещу мен.
-Жан Клод!
Ричард го извъртя в ръцете си и гръбнака на Жан Клод се изви, дъхът му излизаше на разкъсани вдишвания.
Нарцис беше над нас на леглото.
-Какво не е наред с него?
-Не знам – каза Ричард
Сложих ръка на гърлото на Жан Клод. Пулсът му не просто препускаше, биеше като нещо в клетка. Опитах се да използвам способността си да усещам вампирите, но всичко което можех да почувствам беше топлината на звяра. Нямаше нищо студено или мъртво в кръга от/на ръцете ни.
-Положи го да легне на пода Ричард.
Той ме погледна.
-Направи го.
Той положи Жан Клод нежно на пода, дланта му все още докосваше рамото.
-Отдалечи се от него. – Направих това което поисках от Ричард, изправих се и се преместих около леглото, избутвайки Ричард с тялото си докато Жан Клод остана сам до леглото.
Тялото на Нарцис се реформира, докато не бе отново грациозният мъж който срещнах на входа. Премести се от леглото без да му бъде казвано, но се премести заобикаляйки, така че все пак да може да гледа.
Жан Клод бавно се извъртя на една страна и премести главата си за да ни погледне. Облиза устни те си и се опита два пъти преди да успее да проговори.
-Какво направихте с мен?
Аз и Ричард все още стояхме сред пулсиращата топлина. Ръцете му погалиха моите и аз потръпнах срещу него. Прегърна с ръка кръстът ми и сякаш колкото повече се допираха телата ни, толкова повече топлина се вдигаше около нас, докато си помислих че въздуха трябва да затрепери както прави въздухът през летен ден на пътят.
-Споделих силата на Ричард с теб - казах.
-Не – каза Жан Клод и се изправи бавно до полу-седнало положение, държеше тежестта си на ръцете си – Не просто Ричард, ma petite. С Ричард се споделяли силите си много пъти, но никога така. Ти си моста между двата свята.
Ашър проговори:
-Тя е мостът между животът и смъртта.
Жан Клод погледна внезапно към лицето му с скръбно изражение на лицето си.
Нарцис каза:
-Знам че Маркус и Рейна можеха да споделят силите си, зверовете си, но Анита не е върколак. Не би трябвало да сте способни да споделяте зверовете си един с друг, вълк с леопард.
- Аз не съм леопард – казах.
- Мисля че дамата протестира прекалено много – отвърна Нарцис
- Или превръщач по вампири – каза Ашър.
Погледнах го.
-Не започвай и ти.
-Знам, че не си истински превръщач Анита, но твоята ... магия се променя когато се присъедини към силата на Ричард. Има нещо в теб, така че ако не те познавах по-добре, бих казал че си като тях.
-Ричард каза, че животното което вика Жан Клод е вълк
-Но това не дава обяснение за това – каза Ашър. Коленичи до Жан Клод и протегна ръката си към него.
Жан Клод хвана ръката му, преди да докосне лицето му и Ашър се дръпна внезапно.
-Кожата ти е гореща, не просто топла, а гореща.
-Това е като треската след хранене, но ... по-живо – Погледна към нас, а очите му все още бяха удавящо сини. – Отиди да спасиш леопардите си, ma petite, за да ни позволиш да се оттеглим преди изгрев. Искам да видя колко гореща ... – пое си дълбоко дъх и знаех че той задържаше усещането за нас - ... колко гореща може да стане силата.
-Всичко това е много впечатляващо, но аз си искам килограма плът – каза Нарцис.
-Започваш да ми лазиш по нервите – отвърнах.
Той се усмихна.
-Във всеки случай, все още мога да поискам обидата да бъда отмъстена.
Погледнах към Ричард и той кимна. Въздъхнах.
-Нали знаеш че обикновено, аз ни въвличам в такъв вид неприятности.
-Ние все още не сме в беда – каза Ричард. – Нарцис демонстрираше. Защо мислиш че не се промених? – Той погледна към малкият мъж. Нарцис се усмихна.
-Пък аз си мислих че декоративни мускули зад Маркус.
-Няма да се биеш, докато не изчерпаш възможностите си, Нарцис, така че без игри – Гласът му съдържаше студенина, твърдост. И отново звучеше повече колкото мен, от колкото като себе си. Колко трудни ли са били последните месеци за него и вълците му. Има само няколко неща, които могат да те направят толкова строг за такъв кратък период от време. Смъртта на близък човек, полицейската работа или битка в която хората около вас в действителност умират. В цивилният си живот, Ричард е гимназиален учител, така че не беше полицейска работа. Мисля че някой щеше да спомене ако Ричард е изгубил член от семейството си. Тогава остава битката. С колко претендента се е бил? Колко е убил? Кой е умрял?
Поклатих глава за да прекъсна потока на мислите си. По един проблем за даден момент.
-Не можеш да имаш никого от нас или някой от хората ни. Няма да започнеш война, така че къде ни оставя това?
-Ще извадя хората си от стаята с котките ти, Анита, ще го направя. – Застана пред мен, гърбът му срещу стълба на леглото, едната му ръка си играеше с веригите около дървото, караше метала да дрънчи. – Хората там не са ужасно изобретателни, но имат някакъв суров талант да причиняват болка. – Гледаше ме с отново човешките си очи.
-Какво искаш Нарцис? – попита Ричард.
Нарцис навиваше веригата около китките си отново и отново.
-Нещо което има стойност, Ричард, има стойност.
Ашър каза:
-Имаш ли правото да изискващ някой доминиращ или предпочиташ ти да си доминиращият.
Нарцис погледна към него.
-Защо?
-Отговори на въпроса, Нарцис – каза Жан Клод. – Може да откриеш нещо което си заслужава.
Нарцис гледаше от единият вампир към другият, след което погледа му се застоя на Ашър, който стоеше в коженото си облекло.
-Предпочитам доминиращите, но с правилният човек си позволявам да съм отгоре.
Ашър вървеше към нас, карайки високото си стройно тяло да се люлее.
-Аз ще съм отгоре .
-Не трябва да правиш това – каза Жан Клод
-Не прави това, Ашър – добавих аз.
-Ще намерим друг начин – обади се Ричард,.
Ашър ни погледна със светлите си очи.
- Мислех че ще бъдеш щастлив Жан Клод. Най-накрая се съгласих да си взема любовник. Не беше ли това което искаше от мен? – Гласът му беше благ, но горчивата подигравка беше там.
-Предложих ти почти всичката си сила, а ти отказа всичко. Защо него? Защо сега? – Жан Клод бе на колене, а аз му предложих ръка, не бях сто процента сигурна че трябваше.
Той погледна предложената ръка.
-Ако мислиш че е безопасно – казах.
Обви ръката си около моята и силата потече с изгарящо завъртане надолу по ръката ми към неговата и усетих да удря сърцето му като вятър. Затвори очи, олюля се за секунда и ме погледна.
-Беше неочаквано първият път – Започна да се изправя и Ричард отиде от другата му страна, така че да го държим между нас.
-Не съм сигурна дали това е добре за теб или зле – казах.
-Ти ме изпълваш с живот. Ти и Ричард. Какво лошо има в това?
Не казах очевидното, но беше наистина трудно. Ако можете да изпълните ходещ мъртвец с живот, трябва ли? Ако го направите какво ще се случи с ходещият мъртвец? Толкова много от магията която се случва между нас не е правена никога преди или само веднъж. За съжаление трябваше да убием другият триумвират който се състоеше от вампир, върколак и магьосник. Те се опитаха да ни убият, но все пак бяха в състояние да отговорят на въпросите на който никой друг не можеше. Сега просто вървим в тъмното, надявайки се че няма да се нараним един друг.
-Погледни се Жан Клод, между тях си като свещ с два фитила. Ще се изгориш – каза Ашър
-Това е моя грижа.
-Да и това което правя аз е моя. Питаш защо него, защо сега? Първо, имате нужда от мен. Кой от трима ви би желал да направи това? – Ашър подмина Нарцис сякаш не беше там, очите му върху Жан Клод, върху нас. – О, знам че ти можеш. Можеш да го направиш когато искаш, да го направиш заради необходимостта, но той е имал теб в миналото си и сега нищо по-малко няма да го задоволи. – Стоеше достатъчно близо, че енергията да се завърти навън, над него, като вълна от гореща океанска вода. Дъхът му излезе с внезапна въздишка.
-Mon Dieu! - отстъпваше назад докато краката му не докоснаха леглото, тогава седна в черните чаршафи.
-Такава сила Жан Клод и все пак никой не желае цената за това че Ричард си изгуби темперамента. Но аз ще платя цената.
-Знаеш правилото ми, Ашър. Никога не искам от другите това което няма да направя сама – казах.
Той ме погледна сериозно, лицето му невъзможно за разчитане зад маската, освен очите.
-Доброволец ли си?
Поклатих глава.
-Не, но не трябва да правиш това. Ще намерим друг начин.
-А ако го искам? – попита той.
Погледнах го и свих рамене.
-Не знам какво да кажа на това.
-Притеснява те че някой може да иска това, нали? – Очите му бяха съсредоточени.
-Да – казах.
Този съсредоточен поглед се премести от мен на Жан Клод.
-Това притеснява и него. той се чуди дали съм съсипан и всичко което ми е останало е болката.
-Веднъж ми каза че всичко работи. Белезите са там, но ... функционираш – казах.
Той примигна и ме погледна.
-Така ли е? Е, мъж не обича да обсъжда такива неща с красива жена. Или прекрасен мъж. – Погледна към нас, но единственият който наистина виждаше бе Жан Клод.
-Аз ще платя цената за грубият език на прекрасният мусю Зийман. Но няма да бъда изкупител на жертва. Не и този път.
Нямаше я тежестта във въздуха от неизказаните думи, но имаше нещо подобно. Ашър е живял два века с хората които бяха причинили нещата от спомените на Жан Клод, които бяхме видели. Два века с този вид грижи и мъка. Когато Ашър дойде първоначално при нас беше жесток. Мислех че сме го излекували от това. Но гледайки в очите му сега знаех че не сме..
-И знаеш ли коя е най-добрата част? – попита Ашър.
Жан Клод поклати глава.
-Ще ти причини болка да мислиш за мен с Нарцис. И дори след като съм с него, той все още няма да отговори на въпроса на когото чакаш толкова отчаяно да получиш отговор.
Жан Клод се вкочани, захвата му се стегна върху ръката ми. Почувствах го да издига собствените си щитове на място, държейки ни извън мислите си, чувствата си в този момент. Горещата енергия между нас започна да се разсейва. Жан Клод се бе направил част от веригата ни. Сега той ни оставяше, въпреки че не мисля че го прави нарочно. Той просто не можеше да се защити от нас и да запази потока.
Гласът му дойде спокоен, обичайно отегченият и изтънчен глас, който му е така присъщ.
-Как може да си сигурен, че той няма да ми каже.
-Мога да бъда сигурен в това което аз ще направя. А аз няма да му дам отговора който желаеш.
-Какъв отговор? – попитах. – За какво говорите момчета?
Двамата вампира се гледаха.
-Попитай Жан Клод – каза Ашър.
Погледнах към Жан Клод, но той се бе втренчил в Ашър. По някакъв начин останалите от нас бяха излишни, публика за шоу за което е ненужна.
-Започваш да издребняваш – каза Ричард.
Погледа на вампира се премести към мъжа от другата ми страна и гнева в тези очи накара зениците му да се загубят в това светло синьо. Изглеждаше като слепец.
-Не съм ли спечелил правото си да издребнявам, Ричард?
Ричард поклати глава
-Просто му кажи истината.
-Има трима души в неговата сила пред които ще се разкрия, на които ще позволя да ме докоснат и ще им отговоря на толкова важен въпрос. – Той се изправи с едно грациозно движение. Пристъпи достатъчно близо, че силата да се плъзне около него, дъхът му излизаше трепетно между устните му. Силата го позна и загоря по-силно, сякаш можеше да се свърже с трима ни ако не внимавахме. Дали силата се нуждаеше от вампир, а не специално от Жан Клод? Ричард затвори своята страна от силата, приличаше ми на метална сила, солидна и непреклонна.
Ашър погали въздуха около ръката на Ричард и отстъпи като потри длани в ръцете си.
-Силата избледнява. – Той се разтърси като куче излизащо от водата – Ако кажеш да, мъките му могат да свършат.
Намръщих се и на двамата, не бях сигурна че следя разказа, не бях сигурна, че искам.
Ашър обърна бледите си, удавящи очи към мен.
-Или нашата справедлива Анита. – Той вече клатеше глава. – Но не, знам по-добре от колкото да питам. Бих се насладил да шокирам нашият хетеросексуален Ричард с предложенията си. Но Анита не се дразни толкова лесно. – Той дойде да застане пред Жан Клод. – И разбира се, ако иска отговора толкова много, може да попита сам.
Изражението на Жан Клод бе повече от арогантно.
-Знаеш защо не го правя.
Ашър се премести обратно да застане пред мен.
-Той отказа леглото ми, защото се страхува че ти ще ... как е американската дума ... ще го зарежеш, ако разбереш, че той спи с мъж. Ще го направиш ли?
Трябваше да преглътна преди да отговоря.
-Да.
Ашър се усмихна, но не беше щастлива усмивка, по скоро автоматична от това че е предвидил отговора.
-Тогава аз ще се позабавлявам с Нарцис и Жан Клод няма да знае дали съм останал защото съм се превърнал в любител на такива неща или защото този вид любов е всичко което е останало за мен.,
-Не съм съгласен с това – каза Нарцис – Преди да взема втория – не четвъртият избор, остави ме да видя какво купувам.
Ашър се изправи, обърна се тъка че лявата му страна да е към хиената. Той разкопча маската си и я отметна над главата си. Ние стояхме достатъчно от тази страна, тъка че да мога да видя перфектният му профил. Златната му коса и имам предвид златна, беше сплетена отзад, тъка че нищо не пречеше на погледа. Аз обикновено гледах Ашър през слой от коса. Без нея, линиите на лицето му бяха като структура, нещо толкова гладко и прекрасно, че искаш да го докоснеш, да го проследиш с ръцете си, да го целуваш. Дори и след малкото шоу което беше поставил, той бе красив. Изглежда нищо не се бе променило докато гледах Ашър.
-Много приятно – каза Нарцис – много, много приятно, но аз имам много красиви мъже зад гърба си и на повикване. Предполагам не толкова хубави, но все пак. . .
Ашър обърна лице към мъжа. Каквото и да казваше Нарцис умря в гърлото му. Дясната страна на лицето на Ашър изглеждаше като восък от изгоряла свещ. Белезите започваха по средата

Беше сякаш този който го е измъчвал, преди всички тези векове, е искал да остане достатъчно от него че да може да си спомня перфектността си. Очите му все очите бяха разгневени, носа му беше перфектен, устата му бе пълна и само за целуване, но останалото. . . останалото беше белязано. Не съсипано, не развалено, а белязано.
Спомнях си гладкото съвършенство на Ашър, усещането за това съвършено тяло триещо се в моето. Не мой спомени. Аз никога не бях виждала Ашър гол. Аз никога не го бях докосвала по този начин. Но Жан Клод го беше правил преди двеста години. Това прави невъзможно за мен да гледам Ашър безпристрастно, защото си спомнях че съм влюбена в него, факт бе, че все още малко бях влюбена в него. Което означаваше че Жан Клод все още малко го обичаше. Личният ми живот просто не може да стане по-сложен.
Нарцис изпусна дъха който бе задържал и каза с пресипнал глас, очите разширени:
-О боже.
Ашър хвърли маската на леглото и започна да разтваря предната част на кожената риза, много бавно. Бях виждала гърдите му и преди, и знаех че бяха много по зле от лицето му. Дясната страна на гърдите му бе изваяна в дълбоки ручеи, кожата твърда на допир. Лявата страна, както лицето му, все още бе с ангелска красота която привлича вампирите от отдавна.
Когато ципът беше на половината на тялото му, оголваше гърдите и горната част на корема му, Нарцис трябваше да седне на леглото, сякаш краката му не го издържаха.
-Мисля Нарцис – каза Жан Клод – че след тази вечер ще ни дължиш услуга. – Гласът му бе празен когато го каза, лишен от всичко. Това е гласа който използва когато е най-внимателен или най-огорчен.
Ашър попита с внимателен глас който не съвпадаше със стриптийза който правеше.
-На какво ниво на болка се наслаждава Нарцис, както ти каза, извън кутията?
-Грубо – каза Жан Клод. – Той може да контролира желанието си и да не престъпва извън границите на покорството, но ако той е отгоре, тогава е грубо, много грубо. Не се нуждаеш от период за затопляне за това – каза Жан Клод все още гласът му бе празен.
Ашър погледна надолу към Нарцис.
-Истина ли е? Харесва ли ти да започваш с. . . гръм? - Тази последна дума бе съблазнителна. Една дума която съдържаше свят с обещания в нея.
Нарцис кимна бавно.
-Можеш да започнеш с кръв ако от това се нуждаят топките ти.
-Повечето хора трябва да поработят, за да може това да им е приятно – каза Ашър.
-Аз не – отвърна Нарцис.
Ашър свърши с свалянето на ципа и плъзна жилетката по ръцете си, държеше я за момент, тогава я дръпна с движение толкова бърза, че изглеждаше размазано. Той удари Нарцис през лицето с ципа веднъж, два, три пъти докато кръв не се показа от ъгъла на устата си и очите му изглеждаха нефокусирани.
Бях толкова страстната от всичко, че мисля че забравих да дишам. Всичко което можех да правя е да гледам втренчено. Жан Клод беше станал много неподвижен между мен и Ричард. Не беше вътрешната тишина на която е способен, на която са способни всички стари вампири повелители и разбрах защо. Той не може да се потопи в тази черна тишина на смъртта с продължаващото докосване на „живот” което ние вкарвахме в него.
Нарцис използва езика си за да опита кръвта от устата си.
-Аз съм съвършен лъжец, но винаги правя честни сделки. – Внезапно той бе по сериозен от колкото беше, сякаш ;лекомислената закачка е само маска, а отдолу се крие по-сериозно, мислещо лице. Когато погледна на горе, имаше личност в очите му, която знаех че е опасна. Флирта също е истински, но той е частична маскировка която да накара всички да го подценят. Гледайки в тези очи, знаех че това той да бъде подценен е много лошо нещо.
Той обърна сериозните си очи към Ашър.
-За това, ще ти дължа една услуга, но само една, не три.
Ашър се протегна и отплете косата си, остави тежките вълни да паднат около лицето му. Той гледаше надолу към малкият мъж, не видях как го е гледал, но както и да бе накара Нарцис да изглежда като удавник.
-Стойността ми се равнява на само една услуга? – каза Ашър. – Не мисля тъка.
Нарцис трябваше да преглътне два пъти преди да проговори.
-Може би повече. – Той обърна погледа си към нас и очите му бяха станали сурови, изстинки. – Върви спаси леопардите си от който и да ги е пленил. Но трябва да знаеш, че тези вътре са нови в нашата област. Те не знаят правилата ни, а техните собствени правила изглежда са по-тежки.
-Ти ни предупреди Нарцис, благодаря ти – каза Жан Клод.
-Мисля че този не би искал да се нараниш, без значение колко ти е ядосан, Жан Клод. Аз ще му позволя да ме върже за леглото или стената и да прави каквото пожелае.
-Каквото и да пожелая? – попита Ашър.
Погледа на Нарцис се върна към Ашър.
-Не, няма значение какво, но докато не използвам безопасната дума. – Имаше нещо почти детски в начина по който каза последното, като че ли вече мислеше за това което идва и не се концентрира наистина върху нас.
-Безопасна дума? – попитах.
Нарцис ме погледна.
-Ако болката стане прекалено голяма или е нещо което роба не иска, използваш уговорена дума. Веднъж щом думата е казана господаря трябва да спре.
-Но ти ще бъдеш завързани няма да си способен да го накараш да спре.
Очите на Нарцис се давеха, давеха в нещо което не разбирах, а и не исках да разбирам.
-Това е доверие както и елемент на несигурност което прави нещата Анита.
-Ти му вярваш, че ще спре, когато му кажеш да спре, но ти харесва мисълта че той може и да не спре, че той просто ще продължи. – Каза Ричард.
Това ме накара да го погледна, но видях и кимването на Нарцис.
-Аз ли съм единствената в стаята която не разбира как се играе играта?
-Спомни си Анита – каза Ричард – аз бях девствен докато Рейна не ме взе. Тя беше първата ми любов да тя обичаше вкуса на. . . екзотичното.
Тогава Нарцис се засмя.
-Девственост в ръцете на Рейна, каква страшна картина. Дори и аз не я оставях да е върху мен, защото можех да го видя в очите й.
-Да видиш какво? – попитах.
-Че тя няма да спре.
Имайки възможността почти да съм звезда в малката й драма в спалнята, спасявайки ме единствено факта че я убих първа, трябваше да се съглася с това.
-На Рейна й харесва повече когато не искаш да го направиш – каза Ричард. – Тя е сексуален садист, не доминираща. Отне ми доста време да разбера колко голяма е разликата между двете.
Погледнах към лицето му, но той все още бе в безопасност зад щита си, не можех да го прочета. Той и Жан Клод имаха повече практика със щитовете си от мен. Но честно казано не исках да виждам какво имаше в главата на Ричард в момента. Осъзнах че съм споделяла спомени с Жан Клод, но не и с Ричард. Никога не ми бе хрумнало да питам защо бе тъка. Но по-късно, по-късно. Точно сега исках да изляза от тази стая.
-Искам да се махна от тук.
Жан Клод се дръпна нежно от двама ни и застана сам.
-Да нощта минава, а ние имаме много неща да правим.
Не погледнах към него или Ричард. Кажи речи бях обещала че ако свършим преди зазоряване ще правим секс. Но някак си гледайки голият гръб на Ашър, и Нарцис който го гледаше с нещо между обожание и ужас, аз просто нямах настроение вече.