37 Глава

Превод: Nuriko
Редакция: la_amour
Когато той затвори вратата зад нас, спалнята бе празна. Не знаех дали всекидневната бе празна или не. Не можех да си спомня нищо, освен очите на Ричард от кухнята към спалнята. Всяка стая можеше да бъде празно от това, което видях.
Целунахме се точно зад вратата; ръцете ми бяха пълни с богатата гъстота на косата му, нежната топлина на врата му. Изследвах лицето му с ръцете си, устата си, вкусих, закачах се, гледах, само неговото лице.
Отдръпна се от устата ми достатъчно, за да каже:
-Ако не седна, ще падна. Коленете ми омекнаха.
Засмях се, с пълно гърло и казах:
-Тогава ме пусни долу.
Той наполовина вървя, наполовина се плъзна към леглото, постави ме на него, като падна на колене до мен. Смееше се, когато допълзя на леглото до мен. Легна до мен, коленете му стърчаха над края на леглото, въпреки че той бе достатъчно висок, че краката му наистина да докоснах пода, докато лежи така, може би висят не бе точната дума. Лежахме един до друг на леглото, смеейки се нежно, без да се докосваме.
Извърнахме главите си така че едновременно да се погледне един другиго. Очите му блестяха от смеха, цялото му лице почти блестеше от него. Протегнах се и проследих следите от смеха по устните му. Смехът започна да изчезва от както започнах да го докосвам, очите му се изпълниха с нещо по-мрачно, по-сериозно, но по-малко ценно. Завъртя се на една страна. Движението постави ръцете ми отстрани на лицето му. Той потърка лицето си в ръката ми, с затворени очи, устни леко разтворени.
Обърнах се по корем и придвижих към него, с ръце още на лицето му. Той отвори очи, гледайки ме да пълзя към него. Повдигнах се на ръце и колене и гледах очите му, докато се навеждах да го целуна. Имаше желание, но имаше и нещо друго, нещо чупливо. Дали очите ми отразяваха този поглед, наполовина желание, наполовина страх, искащи, страхуващи се да искат, нуждаещи и страхуващи се от нуждата?
Устата ми покри неговата, устните ни се докоснаха, деликатни като пеперуди под повея на топлия летен въздух, докосвайки се, без да се докосват, плъзгащи се една в друго, отдръпвайки се. Ръката му сграбчи врата ми отзад, насилвайки устата ми да се притисне към неговата, силно, платно. Използва езика и устните си насила да разтвори устните ми. Отворих се за него и се редувахме се да изследваме устата на другия. Той застана на колене, с ръка все още притисната към шията ми, устните ни заключени заедно. Той се отдръпва, пропълзявайки заднешком към горната част на леглото, оставайки ме да коленича сама в центъра на леглото. Протегна се под завивките, извади възглавниците, намести се, гледаше ме. Имаше нещо почти декадентски* в него, гол, облегнат, наблюдаващ ме.
(Декадентство - Течение в литературата и изкуството, зародило се в края на ХIХ в., което се стреми към краен индивидуализъм и естетизъм. )
Наведох се към него, имайки малко проблеми с фокусирането, с мисловната дейност. Най-накрая успях да кажа:
-Какво има?
-Нищо – каза той с дълбок глас, по-нисък от обикновено. Не бе ревът на звяра му, бе обикновен мъжки звук. – Искам да прекарам звяра си през теб, Анита.
За части от секундата си помислих че е евфемизъм, после осъзнах, че има в предвид точно каквото каза.
-Ричард, не знам.
-Знам, че не обичаш подобни ненормални неща по време на секс, но Анита... – той се настани на възглавниците по странен начин, който някак си ми напомни, че не е човек. – Почувствах звяра ти. Завъртя се през мен.
Само да го чуя отне за мен част от блясъка. Седнах назад в леглото, все още на колене, но вече не изправени, ръцете бяха в скъта ми.
-Ричард, нямам време да обмисля това. Все още не знам как се чувствам за това.
-Не всичко е лошо, Анита. Част от него може да е прекрасна
И това дойде от човека, който мрази звяра си през цялото време, през което съм го познавала. Но не го казах гласно. Просто го погледнах.
Той се усмихна.
-Знам колко странно звучи това идвайки от мен.
Погледнах го по-сериозно.
Той се засмя, облягайки се по-надолу във възглавницата, докато не се изтегна пред мен. Единият крак бе повдигнат, така че да не ме докосва, но достатъчно близо, че аз да мога да го докосна. Лежеше там напълно гол, което съм виждала и преди, но бе повече от това. Той изглеждаше окъпан в удобство, което бе рядко за Ричард. Видях го в лупанара, че бе приема звяра си. Но бе повече от това; той бе приел себе си.
-Какво искаш от мен, Ричард?
Бе негов ред да е сериозен, да изисква да бъда по-малко кръвожадна или половин дузина други невъзможни неща. Той не го направи.
-Искам това – каза той и почувствах прилива на силата му секунда преди да премине през мен като топъл призрак.
Изтръпнах.
-Не знам, Ричард. Не знам дали е добра идея.
Би прозвучало по-добре ако гласът ми не трепереше.
Очаквах той да попита, да говори, но не го направи. Почувствах силата му като сблъсък с гръмотевица секунда преди да се разбие в мен. Имах секунда да се паникьосам, момент да се почудя дали звяра му и моя могат да ме разкъсат, тогава силата му се отърка в мен като кадифена ръкавица. Звярът ми се надигна като образува огромна, топла, мокра дълбочина, нагоре, нагоре да срещне топлият, изгарящ наплив на силата на Ричард. Той притисна звяра си към мен и можех да го почувствам, невъзможно голям, купчина козина толкова дълбоко в мен, че проплаках. Чувствах звяра му все едно бе вътре в мен и докосваше неща отвътре, което ръцете му никога не биха докосвали. Силата ми изглеждаше по-малко сигурна от неговата, по-малко солидна. Но се надигна сред твърдата, мускулна козина като кадифена мъгла, завъртайки се през силата му, през собственото ми тяло. Докато не го почувствах сякаш нещо огромно расте вътре в мен, нещо, което никога не бях чувствала преди, разширяваше се в мен. Почувствах го по-голямо от тялото си, сякаш не можех да го задържа в себе си като препълнена чаша с нещо горещо и горчиво, но течността продължава да се пълни и аз все още го държах, държах, държах, докато не ме изгори, през мен, вън от мен, с рев на сила, който превърна светя в златен и забавен, повдигна тялото ми на колене, изви гърба ми, изпрати ръцете ми да дращят във въздуха, опитваха се да се задържат за нещо, каквото и да било, докато тялото ми се разпада и само сабираше на леглото. В момент на затруднено сърцебиене си помислих, че ме е докарал до промяна и наистина съм си свалила кожата, но не бе така. Имах чувството че летя и само леко чувствах отново тялото си. Легнах по гръб, коленете ми се огънаха под мен, ръце отпуснати отстрани, така релаксиращо сякаш бях дрогирана.
Почувствах леглото да се движи под мен и момент по-късно Ричард бе над мен. Бе застанал на четири крака, покривайки ме и ми бе трудна да фокусирам лицето му. Той хвана лицето ми, гледаше ме в очите, докато се опитвах да го погледна.
-Анита, добре ли си?
Засмях се, бавно и мързеливо.
-Помогни ми да изправя колената си и ще съм добре.
Помогна ми да изправя на крака и дори тогава исках само да лежа.
-Какво ми направи?
Той легна до мен, облягайки се на едното си рамо.
-Доведох те до оргазъм, използвайки зверовете.
Примигнах срещу него, облизах устни и се опитах да помисля за интелектуален въпрос, отказах се и се задоволих с това, което исках да знам.
-Винаги ли е така между ликантропи?
-Не – каза той и легна върху мен, докато лицето му не покри цялото ми полезрение. – Не, само истинска лупа или истинска Нимир-Ра може да отговори на моя Улфрик както ти го направи.
Докоснах гърдите му, достатъчно да го отдалеча, за да видя ясно лицето му.
-Никога ли не си го правил с някой друг преди?
Погледна надолу, кичур коса се плъзна над лицето му, скривайки го от мен. Отдръпнах косата му назад, така че да видя почти перфектният профил.
-Кой?
Топлина обви врата и лицето му. Не мисля, че съм го виждала толкова изчервен преди.
-Бела е Рейна, нали?
Той кимна.
-Да.
Оставих косата му да се върне на място и лежах така няколко секунди мислейки за това. Тогава се засмях, смях се и не можех да спря.
Отново бе при раменете ми, гледащ надолу към мен.
-Анита?
Веселието изчезна, докато гледах разтревожените му очи.
-Когато накара Рейна да се откаже от теб преди толкова години, знаеше ли, че тя е единствената, с която можеш да правиш това?
Той кимна, лицето му бе спокойно.
-Рейна посочи недостатъците да не бъда неин любимец.
Поех ръката му и я плъзнах надолу по сатененото ми долнище. Пръстите му откриха влажността, която бе попита от сатена и не трябваше повече да водя ръката му. Той постави тази голяма негова ръка върху слабините ми и дрехата стана още по-напоена. Проследи с пръсти вътрешността на бедрото ми и кожата бе мокра, мокра надолу до коленете ми.
-Как се отказа?
Гласът ми дойде като шепот.
Пръстите му се плъзнаха навътре към бедрото ми и надолу към извивката на бедрото. Наведе се да ме целуне, докато пръстите му се плъзгаха бавно, бавно, нагоре по влажната кожа, под мокрия сатен. Устата му остана точно над моята, толкова близо, че един по-рязък дъх би ни накарал да се докоснем. Той проговори, горещият му дъх по кожата ми, докато пръстите му ме докосваха.
-Никакво количество удоволствие не заслужава нейната цена.
Две неща се случиха едновременно: той ме целуна и пръста му проникна в мен. Изкрещях срещу устата му, извих гръб, забих нокти в раменете му, докато пръстът му откри онова малко местенце и го притискаше отново и отново, докато не ме доведе до края отново. Светът бе нежен, с бели краища, като да гледаш през мъгла.
Почувствах леглото да мърда, но не можех да се фокусирам, не можех да видя, не бях сигурна, че ме интересува какво се случва. Ръце се плъзнаха под шортите ми. Примигнах да видя Ричард клечащ над мен. Той плъзна шортите ми надолу, разделяйки краката ми и коленичи между тях. Протегна се над мен, повдигайки сатенената дреха, оголвайки гърдите ми. Прокара ръцете си по тях, накара ме да се гърча, после придвижи ръцете си надолу по линията на тялото ми, сграбчи ме, накара ме да се притисна срещу тялото му.
В момента в който се потърка в мен, почувствах еластичният латекс на презерватива. Погледнах към лицето му и попитах:
-Как знаеше?
Той се придвижи, така че долната част от тялото му да бъде между краката ми, но все още да се притиска към тялото ми. По-голямата част от тежестта му бе подкрепяна от ръцете му като модифицирана стойка за набиране.
-Мислиш ли, че Жан-Клод ще ме предупреди за ardeur и да не ми каже, че не си на противозачатъчни?
-Точка за теб. – казах.
-Не – каза той, - това е.
Почувствах движението на бедрата му, секунди преди да проникне в мен, с едно мощно движение, което изкара звуци през устните ми, нещо между вик и писък.
Наведе глава достатъчно да види лицето ми. Лежах задъхана под него, но каквото и да видя там го убеди, защото той се отдръпна назад, лицето му гледаше някъде в далечината и той се отдръпна от мен, бавно, инч по инч, докато издавах малки звуци. Отдръпна се докато едва докосваше вътрешността ми. Гледах надолу по дължината на тялото си да го видях стегнат, твърд и готов. Той винаги бе внимателен с мен, защото не бе малък; това едно първо проникване бе по-силно отколкото някога си бе позволяваше. Той като Мика, ме изпълваше, удряше онази точка вътре в мен, която бе или болка или удоволствие. Видях гърба и бедра му да се стягат секунди преди да проникне в мен. Гледах го да прониква в мен, виждах всеки инч от него да влиза в мен, докато не извих гърба и врата си и не можех да виждам, защото се гърчех под него, ръцете ми се деряха по покривката на леглото, забивайки пръсти в завивките.
Отново се отдръпна, но го спрях с ръка на стомаха му.
-Чакай, чакай.
Имах проблем с дишането.
-Не те наранява. Виждам го в лицето ти, очите ти, тялото ти.
Преглътнах, поех си дълбоко дъх и казах:
-Не, не ме нараняваш. Чувствам се чудесно, но ти винаги си бил така внимателен, дори когато исках да не си. Какво се промени?
Той погледна надолу към мен, косата му падаше покрай лицето му като копринен пламък.
-Преди винаги съм се боял да не те нараня. Но почувствах звяра ти.
-Все още не съм се променила, Ричард, не знаем със сигурност.
-Анита. - каза той и знаех, че ми се кара.
Може би бе защото дамата протестираше твърде много, но все пак.
-Все още съм човек, Ричард, все още не съм се променила.
Той се надвеси над мен, косата му гъделичкаше лицето ми, докато той нежно ме целуна по бузата.
-Дори преди първото пълнолуние, може да поемаме повече наранявания. Промяната вече е започнала, Анита.
Бутах гърдите му докато не се отдръпна достатъчно да видя лицето му.
-Винаги си се въздържал, нали?
-Да. – каза той.
Потърсих лицето му и видях такава нужда в очите му и знаех защо той бе така ядосан на Грегорий. Той каза, че почти съжалява, че не ме е направил истинска лупа, сега като ме вижда като Нимир-Ра, но бе повече от това. Вгледах се в тези кафяви очи под разлятата се ранна утрешна светлина и знаех, че той искаше да бъда като него, дори да го мразеше, на някакво ниво той бе съблазнен наистина да ме направи лупа. По някое време по време на правенето на любов, когато той в трябвало да бъде толкова внимателен, той си е мислел за това, повече от веднъж. То бе там, в очите му, на лицето му. Започна да поглежда настрани, все едно можеше да почувства всичко това, но се накара да погледна обратно, срещайки погледа ми. Бе почти предизвикващ.
-Колко внимателен си бил с мен, Ричард?
Той погледна настрани, използвайки косата си като щит. Протегнах се през тази гъста коса да докосна лицето му, да го обърна към мен.
-Ричард, колко внимателен си бил с мен?
Имаше нещо близко до болка в очите му. Прошепна:
-Много.
Държах лицето му между ръцете си.
-Не трябва повече да бъдеш внимателен.
Поглед на нежно учудване премина през лицето му и той наведе глава, и се целунахме, целунахме се както по-рано, подкрепящо, експлодиращо, редувайки се да да проникваме един в друг. Той бавно се отдръпна от целувката и почувствах върху му да докосва отвора ми. Погледнах надолу по линията на телата ни, така че да видя как тялото му ме изпълва и той проникна в мен по-силно този път, по-бързо. Това доведе дъха ми до беззвучни викове.
-Анита.
Отворих очи, без да осъзнавам, че съм ги затворила. Гледах го.
-Повече не бъди внимателен, Ричард, не бъди внимателен.
Той се усмихна, дари ме с бърза целувка, после се отдръпна, застанал над мен и този път не спря. Той проникваше с всеки инч от себе си в мен твърдо и колкото по-бързо можеше. Звукът на плът в плът се превърна в постоянен звук, мокро блъскане. Осъзнах, че не бе само неговия размер, който го е карал да бъде внимателен, но и силата му. Той спокойно можеше да премаже леглото, на което лежахме и тази сила не бе само в ръцете му, или гърба, или краката му или бедрата му, в тялото, което притискаше в мен, отново и отново. За първи път, започнах да оценявам истинската му сила.
Бях чувствала силата в ръцете му, когато ме държа, но бе нищо в сравнение с това. Той направи телата ни едно тяло, едно движещо се, потящо, мокро парче плът. Бях едва наясно, че болеше, че бях наранена и не ме интересуваше. Извиках името му и тялото ми се стегна около неговото, стискайки, гърчех се под него, тялото ми се удряше в леглото, не от ритъма на Ричард, но от силата на оргазма; викове излязоха от гърлото ми докато тялото ми се тресеше под неговото. Чувствах се добре, по-добре от почти всичко, но бе почти насилствено, почти болезнено, почти плашещо. Някъде из мъглата на всичко бях наясно че и той свърши. Той извика името ми, но не помръдна, докато аз продължих да се извивам и боря под него. Не бе докато не се успокоих, че той си позволи да легне върху мен, плъзгайки се на една страна, така че лицето ми да не бъде притиснато от гърдите му.
Лежахме в потна, отнемаща дъха купчинка, очаквайки сърцата ни да се забавят достатъчно за да говорим. Той пръв откри гласа си.
-Благодаря ти, благодаря, че ми се довери.
Засмях се.
-Благодариш ми –повдигнах ръката му към устата си и целунах китката, после оставих ръката му да почива срещу лицето ми. – Повярвай ми, Ричард, бе удоволствие за мен.
Той се заспя, този богат изпълващ звук, който е чисто мъжки и чисто сексуален.
-Ще ни е нужен още един душ.
-Който от нас може да върви пръв, може и пръв да се изкъпе. – казах аз.
Той се засмя и ме прегърна. Не бях дори сигурна, че краката ми ще работят достатъчно за душ. Може би вана.