63 Глава

Превод: Nuriko
Редакция: la_amour
Когато отворих вратата Зак държеше снимка на Чери пред гърдите си. Първите му думи бяха:
-Застреляй ме и двамата ще са по-зле от мъртви.
Така той седна на белия диван, все още дишайки, макар че ако бе казал погрешното нещо, се надявах да променя това.
-Какво искаш? – попитах.
-Бях пратен от господаря си да те доведа.
-Определи “доведа” - казах.
Седях на ниската масичка за кафе пред него. Боби Лий седеше зад него с пистолет насочен към гръбнака му. От това разстояние със сребърни амуниции нямаше алфа на света, който да оцелее, или поне такъв какъвто съм срещала, а съм срещала няколко.
-Иска те за партньорка
Поклатих глава.
-Чух това, но той не се ли опита, два пъти, да ви накара момчета да ме убиете?
Зак кимна.
-Да.
-И изведнъж той ме иска за свое сладкишче.
Зак кимна отново. Жестът изглеждаше странно с вълча форма, като голден ритривър, който постоянно кима.
-Каква е тази промяна на сърцето? – попитах.
Фактът, че питах спокойно, докато снимките на Чери и Мика бяха до мен на масичката за кафе бе едновременно тест на търпението ми и на липсата на здрав разум. Ако наистина бях нормална нямаше да бъде спокойно, но скрих онзи ключ в главата си, който ме караше да мисля за ужасните неща, които са станали. Същият ключ, който ме оставяше да убивам без много съжаление. Бивайки способна да се отделям от емоциите си ме задържаше да не стрелям по парчета от тялото на Зак, докато не ми каже къде са Мика и Чери. Освен това, винаги съществуваше много реалната възможност, че може да сме закъснели. Говори разумно първо, измъчвай само ако трябва, пести си енергията.
-На Химера му бе казано, че си панллер като него.
Повдигнах вежди на това.
-Панллер, какво по дяволите е това?
-Ликантроп, който може да има повече от една форма. – каза Зак.
-Не е възможно. – казах.
Бахтус проговори от кухненската врата. Стоеше колкото се може по-долеч от Зак и оставяйки в стаята.
-Химера може да има повече от една форма, виждал съм го.
Погледнах обратно към Зак.
-Добре, добре, той е панллер. Защо някой да му казва, че също съм едно?
-Преди да отговора на въпроса имам някой който ме очаква в колата наблизо. Бих искал тя да дойде и говори с теб.
-Кой?
За един кратък миг си помислих, че може да е Чери, но не бе.
-Джина.
-Джина на Мика? – попитах.
Зак кимна.
Погледнах назад към Боби Лий.
-Да му вярваме ли да излезе и да се върне без подкрепление?
Боби Лий поклати глава.
Аз също кимнах с глава.
-Съжалявам, Зак, но не ти вярваме.
-Прати Калеб тогава.
Каза той към леопарда, който бе много тих през всичко това. Калеб седеше в далечния край на стаята, стоейки далеч от Зак, много като Бахтус, като се замисля. Но Гил се бе свил в друг ъгъл. Предполагам, че бях заобиколена от страхливци, хиени, и лисици, и сега...
-Как знаеш името му? – попитах.
-Знам много неща за Калеб.
-Обясни. – казах.
Звънецът на вратата извъня отново. Не подскочих този път. Бях на това далечно място, където не се изнервях, макар че браулинга бе насочен към вратата. Дали това се броеше за нервност?
Отидох до вратата и Боби Лий останах с пистолета си притиснах към гърба на Зак.
-По-добре се надявай да е някой приятел. – просъска Боби Лий.
Ноздрите на Зак се разшириха, подушвайки вятъра.
-Джина е.
Наречете ме параноик, но не му вярвах. Надзърнах приз прозореца. Този път нямаше гадни изненади, само Джина седейки на малката веранда, тънък сив шал бе наметнат над горната част на тялото й. Бе почти деветдесет градуса навън защо по дяволите бе този шал? Поех си дълбоко въздух. Шалът бе достатъчно тънък да прикрива всякакви неприятни изненади. Мамка му.
-Какво има под шала? – попитах Зак.
-Можеш да го наречеш съобщение от Химера.
Погледнах назад към него.
-Такива приказки няма да отворят вратата.
Зак размърда рамене и Боби Лий сигурно е притиснал дулото на пистолета по-дълбоко в гърба му, защото изведнъж престана да се движи.
-Била е измъчвана. Химера я прати с мен да ти покаже какво ще се случи с леопарда ти ако не дойдеш с мен.
-Защо е шалът? – попитах отново.
Зак затвори очи, все едно иска да погледне настрани, но се боеше Боби Лий да не го разбере погрешно.
-Той е за да я покрие, Анита, само да прикрие голотата й – звучеше изтощен, не само уморен, но изтощен. – Моля те пусни я вътре, в момента много я боли.
-Той мирише все едно казва истината. – каза Боби Лий.
Примигнах. Това бе най-доброто обещание, което щяхме да получим. Отворих вратата, пистолетът бе готов, стойки извън обхвата на всеки, който може да чака на двора. Защото се криех зад вратата, не видях Джина, докато не бе в стаята. Затворих вратата зад нея и тя подскочи, после се сви, все едно внезапното движение я нарани много. Когато ме погледна бе единственото, което можех да направя да не се свия. Първо си помислих, че има две черни очи, после осъзнах че са само празнини под очите й, толкова дълбоки, че изглеждаха като натъртвания. Кожата й бе толкова бледа с лек тон на сиво и осъзнах за първи път какво значи да си блед. Тя бе бледа, все едно тялото й бе покрито с нещо тънко, повече деликатно, отколкото кожа. Високото й тяло бе привито, все едно да седи изправена боли. Устните й бяха почти без кръв, но бяха очите й, които боляха най-много. Те бяха изпълнени с ужас, все едно още виждаше какво й е било сторено, все едно може завинаги да вижда това ужасно нещо отново и отново.
Тя проговори с прасен глас, безнадежден.
-Притесних се.
Не ми бе нужно да виждам какво има под шала да повярвам, че е била измъчвана. Не ми бе нужно да виждам нищо друго освен лицето й.
-Може ли да седне преди да падне? – попита Зак.
Кимнах малко твърде рязко, осъзнавайки, че се взирах.
-Моля те, седни.
Джина погледна към Боби Лий седящ зад Зак.
-Каза ли им?
-Исках те тук да подкрепиш историята ми. – каза Зак.
Тя кимна веднъж, после се придвижи да седне до него на дивана. Тя седна близо до него, почти докосвайки се. Ако имаше нещо общо с това, което й бе причинено, ни мисля, че би се чувствала така спокойна.
В действителност тя бе така спокойно, че бях почти сигурна, че познава Зак. Познава го не само от забавленията и игрите на Химера, но го познаваше от преди. Как една от котките на Мика се оказа в приятелски отношения с един от топ играчите на Химера.
Попитах.
-Вие двама изглежда се познавате.
Добре, може би не бе въпрос, но става.
Те размениха погледи, после Зак се обърна към мен. Искаше ми се да бъде в човешка форма. Дори след години работа с ликантропи, все още имам проблеми да разчитам израженията ми, когато са в животинска форма. Фактът, че очите му бяха човешки малко помага, но никога не осъзнаваш колко точно се изразява не действително в очите, но в движенията около очите, докато ги нямаш като подсказка.
-Нека да започна казвайки, че Химера те иска жива и здрава, и под негова грижа за по-малко от два часа или ще започне с перманентната вреда на Мика или твоя леопард.
Почувствах очите ми малко да умират.
-Тогава имаме срок – казах. – Говори бързо.
-Най-кратката версия, която знам е това. Химера винаги е бил суров господар, но никога садистичен, до последните няколко седмици. Той е нестабилен и вярвам, че е полудял и ще ни убие всичките ако има този шанс.
-Това е кратката версия? – попита Боби Лий.
-Съгласна съм – казах, - побързай.
-Искам да ми помогнеш за бунт в замъка, мис Блейк. Това достатъчно бързо ли е за теб.
-Може би бе малко твърде бързо – казах. – Защо искаш да се разбунтуваш и защо искаш моята помощ?
-Казах ти, боя се, че Химера ще унищожи всички ни. Единственият начин да го предотвратим е да го убием.
Е, това бе изненада.
-Добре, защо моята помощ?
-Ти имаш известна репутация за убийствена мощ.
-Говориш като професор по английски – казах, - или отличен адвокат. Защо не го убиете сами?
-Останалите, който го следват, се боят от него, няма да повярват, че сам аз мога да гарантирам смъртта му.
-И аз мога?
-Ти и твоите хора, да.
-Леопардите ми не влизат вътре.
Натаниел каза:
-Анита...
Поклатих глава.
-Не, няма да застраша останалите от вас да спася един от вас.
-Какъв пард ще сме ако позволим на нашата Нимир-Ра да бъде застрашена сама?
-Пард, който се подчинява на заповеди. – казах.
Той се облегна на стената, но все още имаше необичайна упоритост на лицето му, която може би, само може би, че той бе взел повече от само умения да стреля от това да се мотае с мен. Дали упоритостта можеше да се прихване?
-Не твоите леопарди, но вълците и плъховете.
-Плъховете не са мои. И вече не съм лупа на вълците.
-Рафаел вече е на път насам с някой от хората ни. – каза Боби Лий.
Погледнах го.
-Е, добре от твоя страна да споделиш.
Той сви рамене. Ако се бе уморил да притиска пистолета към гърба на Зак, не го показваше.
-Рафаел е моя алфа, не ти, мадам.
-Разбирам това, но ако ще се разбираме, все пак трябва да ме държиш информирана. Имам достатъчно изненади за едни ден.
-Амин за това. – каза той.
-Къде държат Мика и Чери? – попитах.
Зак поклати голямата си вълча глава.
-Не, не и преди да се съгласиш да помогнеш.
-Химера иска да ме подкупи да му бъде сладурана, ти искаш да ме подкупиш да ти помогна да го убия. Не виждам голяма разлика.
-Единственият начин да спрем Химера и тези, който са му лоялни е тяхната смъртта. Предлагам да преглътнем различията си и да постигнем това.
-Говориш ужасно добре за гангстер?
-Аз съм негов гангстер, защото той надви малката ми глутница вълци, принуди ме да остана в тази форма и ме остави така. Когато ми позволи да опитам и да си върна вида, това бе най-доброто, което можах.
Погледнах в тези човешки очи.
-Само очите ти. – казах.
-Само очите ми.
Очите обикновено бяха едно от първите неща да стават животински ако останеш твърде дълго в формата на звяра. Очите му да бъда единственото човешко нещо бе странно. Но не го попитах за обяснение, защото изяждахме времето си и аз исках да си върне Мика и Чери.
-В тази форма – каза Зак, - не мога да съм повече от гангстер, подкрепление. Не мога да бъда човек.
Не се опитах да споря, че е човек. Оставих го.
-Нека да престанем. Боби Лий, Рафаел ще ни помогне ли с това?
-Така мисля. Той идва с достатъчно войници да направи добро шоу.
Погледнах към Бахтус.
-Хиените ще се присъединят ли към тяхното, какво, подтисничество? Ще помогнете ли на Зак и хората му.
-Зак винаги се е опитвал да ни спести болка. Той винаги говори за модернизация – Бахтус кимна. – Мисля, че останали ще се съгласят да работят с него, но дали ще се съгласят на всички да живеят след това, не мога да обещая.
-Ако ви помогнем да го унищожиш – каза Зак, - после се обърнеш и ни убиеш, няма да постигнем нищо.
Погледнах покрай Бахтус и Зак и погледнах обратно към снимките. Прекарах последните няколко минути не мислейки за тях. Успях да се концентрирам върху други неща, но бе този един поглед, който проби през всичките ми бариери, който обикновено бе пазят да не правя глупави неща. Станах, достатъчно рязко, че всички да ме погледнах.
-Ще убиеш ли Зак? – попитах.
-Не, но Марко, той трябва да умре. – каза Бахтус.
-Защо? – попитах.
-Той и хората змии трябва да умрат. – каза Бахтус.
-Съгласен – каза Зак. Той погледна нагоре към мен. – И мисля, че знам начин вълците да бъдат замесени.
-Слушам.
-Химера е вълк, хиена, леопард, лъв, мечка и змия.
-Той стои зад изчезването на другите алфи. – казах.
Зак кимна.
-Живи ли са още?
-Лъвът и кучето са. Химера все още не бе успял да ги накара да променят форма. Той никога не убива преди да пречупи някой.
-Нарцис жив ли е?
Това бе от Бахтус.
-Да – каза Зак. – Химера не бе успял да пречупи и него.
-Как нещо от това ще бъде в интерес на вълците? – попитах.
Бях отишла стоейки от другата страна на кухненската врата, противоположно на Бахтус. Не виждах снимките от тук.
-Химера никога не е успял да открие доминираща група животни достатъчно слаба да бъде превзета от чужденци преди, докато не чу за твоята вълча глутница.
Стоях права, отблъсквайки се от вратата.
-Какво искаш да кажеш?
-Якоб, Парис и няколко други, който останаха от моята глутница. Химера не можа да ме прати, защото състоянието ми би повдигнало въпроси.
-Да не казваш, че веднага щом Якоб стане Улфрик ще предаде глутницата на Химера?
-Такъв бе планът. – каза Зак.
-И сега? – попитах.
-Сега или Якоб и останалите се съгласят да оставят глутницата където е или те умират.
-Ще убиеш каквото е останало от твоята глутница, просто ей така? – казах.
-Престанаха да бъдат моя глутница много отдавна.
-Нека да си изясня това – каза Боби Лий, - ти искаш плъховете, вълците и леопардите да обединят сили с хиените и които от твоите се присъединят да унищожим останалите.
-Да. – каза Зак.
-И ако не го направим? – попита Боби Лий.
-Говориш все едно имаме голям избор тук – каза Зак. – Нямаш. Химера ще направи нещо по-лошо от това да убие леопардите.Каквото му бе позволено да направи с хиените е отвън всяка цивилизована толерантност. Здравият му разум се изплъзва и има тези сред хората му, който ще направят ужасни неща без господар да им каже не.
-Нужно е време да измислиш подобна защита. – каза Боби Лий.
Зак каза:
-Не виждам часовник, но времето изтича. Анита трябва да бъде при Химера преди двата часа да изтекат или ще стане лошо за Мика и леопарда.
-Продължаваш да казваш Мика и леопарда – казах, - сякаш познаваш Мика – имах ужасна мисъл и бях бавна да не помисля за нея преди. – Якоб е трябвало да доведе вълците за Химера и Мика е трябвало да доведе леопардите.
Казах го с празен глас. Тялото ми бе празно, все едно се разпадах вътре в себе си, удавяйки се в голямата бяла празнота, която ми позволява да убивам и да не мисля.
-Мислехме, че техният алфа е мъртъв и ще бъде лесно – проговори ми. – Не знаехме за теб или не разбирахме какво си.
Джина проговори.
-Веднъж щом Мика те срещна разбрах, че няма да проработи. Опита се да накара Химера да остави теб и твоите на мира, но когато отиде срещу Якоб, стана твърде голяма пречка. Химера заповяда да те убият. Мика не разбра за заповедта, докато всички не тръгнаха след теб. Той те спаси.
Погледнах я. Умът ми все още се опитваше да обработи мисълта, че Мика ме е лъгал през цялото време, когато съм го познавала.
-Мика каза на Химера, че ще бъдеш панллер като него и може би никога няма да открие друг като него. Затова можеш да контролираш леопардите и вълците заедно.
Примигнах срещу нея.
-Изглежда това да е едно от теориите.
Гласът ми прозвуча дистанцирано дори за мен.
-Не разбираш ли, Анита? Не мисля, че Мика го вярва, но това бе всичко, което мога да измисли да опази теб и него живи и останалите от нас да не бъдат измъчвани.
Тя стана и болка премина през лицето й. Зак и помогна да се задържи, тогава тя застана изправена и остави шалът да падне.
Синини белязаха бледите й рамене. Останалата част от гърдите й бе гола и красива и не наранена, но докато бавно обръщаше гърба й, Гил изхлипа. Гърбът й бе обрисуван с изгаряния, не, не изгаряния, дамгосвания. Някой я бе дамгосал отново и отново. Изгарянията бяха пресни, някой от тях кърваво сурови, някой с потъмняла кожа, все едно натискът не бе еднакъв всеки път. Някой от белезите бяха размазани по краищата, все едно е помръднала, борейки се.
Обърна се с лице към мен, сълзите напираха в очите й.
-Всеки път Химера пращаше Мика навън той взимаше Вайлет или мен със себе си. Ако Мика не направи каквото му е казано, тогава ни наранява – започна да върви към мен, ръце държейки раменете й, все едно да задържи себе си изправена, но всяка стъпка болеше и се показваше на края на очите й. – Какво би направила да предпазиш това да се случи на Натаниел.
Срещнах очите й, но това изискваше усилия.
-Ще направя, но няма да предам никой.
Сълзи започнаха бавно да падат по лицето й, все едно тя се бореше да не плачи.
-Той измъчва Мика, защото Мика отказа да помогне да те примамят. Химера щеше да го убие, защото каза, че Мика не е повече негова котка, а твоя, че женските хитрини са спечелили лоялността му.
Тя подсмъркна и движението трябва да е заболяло, защото тя се наведе напред, тяло в спазми. Хванах я за ръце и задържах да не падне.
-Ох, Господи – прошепна тя, - боли.
Гърлото ми се бе стегнало. Държах я за лактите, докато можеше да седи отново.
-Аз съм съобщението на Химера към теб, Анита. Той каза, че ще направи това на твоя леопард ако не се върнеш обратно с нас.
-Ти няма да се върнеш там. – казах.
-Той все още има Чери и Мика. Ако не се върна той ще направи това с нея. Не мисля, че ще го преживее.
Разбирах какво има в предвид Джина- Не тялото на Чери, а умът й.
Тя започна да пада към пода, бавно, аз я подържах възможно най-нежно.
-Мика знаеше какво ще му се случи ако откаже да те примами, но все пак го направи – сега бе на колене, ръцете й стискаха ръцете ми здраво, достатъчно здраво да боли. – Бих излъгала и съгласила да направя всичко да не позволя това да се случи на мен – тя отново изхлипа и я задържах за ръцете да не падне назад, с гръб на пода. Задържах я докато бе в шок от болката и когато замълча, тя каза, с глас повече като сълзи отколкото шум. – Бих предала всеки да го спря да ме нарани. Но той не искаше нищо от мен. Нищо, което можех да кажа или направя, би го спряла. Химера обеща на Мика, че само той ще страда от отказа, но веднъж, когато бе окован и не можеше да избяга, те ме доведоха и го накараха да гледа – тя ме погледна, широко отворени очи, пълни с ужасни неща. – Химера бе накарал Чери или аз да приемем животинска форма. Той каза, че никога не е имал женски звяр преди.
-Така той нарича тези от нас затворени между формите. – каза Зак.
Пръстите на Джина се впиха в ръцете ми, само малко.
-Мика взе мястото ни. Той е достатъчно алфа да задържи човешка форма. Той рискува своя човек заради нас. Мърл бе наш Нимир-Радж, но не можеше да рискува човечността си заради нас. Мика взе мястото му, нашето място. Той е наш Нимир-Радж, защото ни обича, всички нас. Мика предложи да те предаде да ги спре да ме наранят, но Химера каза, че може да подуши, че Мика лъже и само ще избяга и ще те предупреди. Затова той прати мен и Зак, защото той вярва на Зак.
Погледнах към Зак над нейната бавно разпадаща се форма, опитвайки се да я задържа, докато се плъзваше надолу и да не се нарани, но всичко изглежда я нараняваше. Тя издаваше малки пискащи звучи до момента, когато й помогнах да се излегна на пода. Имаше нещо в човешките очи, което не се нуждаеше от лицево изражение да се разбере.
-Химера трябва да бъде спрян – каза Зак, бавно. – Той трябва да бъде спрян.
-Да – казах, все още държейки една от ръцете на Джина, - да, той трябва да бъде спрян.
-Спрян, по-дяволите – каза Боби Лий, - трябва да убием този задник.
Кимнах.
-Това, също.