Епилог (66 Глава)

Превод: Nuriko
Редакция: la_amour
Ричард ме направи свой Болверк. Но повече не му бях приятелка. Дори не бях сигурно дали съм разстроена от това. Той е свободен да си намери друга лупа, макар да не съм сигурна дали глутницата ще се съгласи с него; те изглежда ме харесваха. Като Болверк на кланът Тронус Роки, първата ми делова заповед бе да екзекутирам Якоб. Парис бе все още жива по настояване на Ричард. Мисля, че е грешка, но той е Улфрик. Ох, добре.
Не станах космата при пълнолунието. Очевидно, Жан-Клод бе прав относно леопардите да са моето животно да призовавам, както и Деймиън да ми е вампирски слуга. Получих сили на вампир господар. Иди го проумей.
Хората змии и Марко умряха по време на битката. Останалите от хората на Химера се присъединиха към техните животински груби. Имаме превръщаческа коалиция за подобни разбирателството между групите. Аз към директор, макар да се опитах да не бъда. Мика и неговия пард остана в града.
Мика и аз се срещаме, ако наричаш споделянето на легло и дома ми срещане. Но не съм оставила Жан-Клод. Срещам се и с двамата. Аз съм човешкия слуга на Жан-Клод и не мога повече да крия това. Жан-Клод също не бе ужасен от стореното от мен на Орландо Кинг. Той бе доволен. Доволен, че сме спечелили, доволен, че всички оцеляхме. Той и Мика изглежда се разбират добре, засега. Продължавам да очаквам и последната капка да падне и целия ад да се разтвори между тях, но дотук добре.
Спасихме Джоузеф, лъвският Рекс и жена му е все още бременна, четвърти месец и продължава. Нарцис се оказа хермафродит и той е бременен, също. Не съм сигурна, че Нарцис трябва да се размножава, особено като се знае кой е бащата, но не е мой избора.
Кралят на кобрите и синът му бяха мъртви. Убити след като Химера ги бе пречупил и двамата.
Събудих се притисната между Мика и Натаниел. Не можех да храня ardeur от същия човек всеки ден, дори и от ликантроп. Затова казват, че сукубите и инкубите убиват жертвите си. Можеш буквално да обичаш някой до смърт. Така че, се храня от Мика и Натаниел. Мика като мой Нимир-Радж и Натаниел като мой pomme de sang. Не, нямам сношение с Натаниел. И двамата изглеждат доволни от подредбата, макар аз да съм все още малко шашната от това. Все още се надявал ardeur да е временен.
Хората на Бела Морт се свързаха с Жан-Клод. Те преговаряха за Мюзет, един от лейтенантите на Бела, да дойде на посещение. Споменаването на името на Мюзет накара Ашър и Жан-Клод да побелеят.
Рони бе ужасена, че за малко да умра, но това не я направи по благоразумна относно любовният ми живот. Върнахме се обратно към почти никакво виждане една друга. Може би Мика можеше да бъде моя нов партньор за тренировка, без задни помисли.
Все още обичам Ричард, но това нямаше значение. Той не можеше да приеме каквото е и каквото съм аз. Никой от нас не можеше да промени природата си и аз дори вече не искам. Мика ме приема такава каквото съм, цялата. Той ме обича, от колекцията ми от играчки пингвини до студенокръвната практичност. Нямаше нищо против тела по земята и нито пък Жан-Клод. Надявах се един ден Ричард да се помири със себе си, но вече не бе наистина мой проблем. Щях да пазя глутницата с или без него.
А за останалото, ако се събудя сред копринени чаршафи, знаех, че съм у Жан-Клод. Ако се събудих в чисто памучни чаршафи, си бях у дома. Но където и да бях, Мика бе до мен. Заспивах срещу гладката му топлина, дишайки медената сладост на кожата му. Понякога чаршафите миришеха на одеколона на Жан-Клод, друг път не. Понякога тялото на Мика имаше два чисти зъбни отпечатъка и чувствах Жан-Клод в ковчега си, лягайки си за деня, доволен и добре нахранен, пълен с моя секс и кръвта на Мика. Животът е добър, дори да си мъртъв.