52 глава

Седях на белия диван с често нова дупка от куршум. Мика седеше долу до мен и тъй като бе гол, бе... интересно. Едновременно некомфортно и някак дразнещо сетивата. Той продължи да настоява да се опита да говори с мен и открих, че е трудно да правя контакт с очи и това бе засрамващо.
Боби Лий и Крис стояха близо до мен, покривайки отзад и от едната страна, защото ги накарах да се преместят от точно зад мен. Просто не обичам въоръжени мъже зад гърба си, не и без да ги познавам наистина добре. Плъховете бяха тук да ме пазят. Вярвам, че ще си вършат работата, защото Рафаел им го е казал, но все още не ги исках въоръжение зад гърба си. Мърл седеше близо до камината държейки под око Мика и другите бодигарда. Гил в действителност се криеше в ъгъла или наблизо – нестабилен човек – останалите се разпростряха из стаята. Освен Ашър.
Той седеше на стола срещуположен на дивана и ни гледаше. Бе разтърсил тази превъзходна коса около лицето си, така че само перфектната част да е видима и само едно бледо синьо око ни гледаше. Лицето му не показваше нищо, но все пак чувствах тежестта на погледа му, като притискаща ръка. Лицето му можеше да не показва нищо, но ни отдаваше твърде много внимание.
Може би щях да попитам защо, но Жан-Клод се върна обратно през дупката в завесите. Трябваше да проверя часовника си. Само двайсет минути бяха минали. Срещахме се на периоди в продължение на три години; двайсет минутно почистване бе някакво чудо. Разбира се, черната му коса бе още мокра и тежка; нямаше време да я изсуши. Носеше една от любимите ми роби, черната с черни пухкави краища. Космите се открояваха перфектно по голите перфектни гърди. Робата бе достатъчно отворена, че изгарянето във форма на кръст да се покаже и докато той се плъзна в стаята ти хващаш проблясък на горната част от стомаха през отвора в плата. Робата бе много разхлабена, въобще не по начина, по който я носи обикновено.
Имаше онези усмивка на лицето си, която казваше, че изглежда чудесно и той знаеше точно какъв ефект има на мен, после погледът му се премести на Мика. Бях достатъчно близо да усетя как пулса на Мика се ускорява, подскачайки под кожата на врата му. Опита се да срещне очите на Жан-Клод, но накрая погледна надолу и се изчерви.
Реакцията му накара пулса ми да се ускори. Погледнах обратно към Жан-Клод идващ към нас, хващайки поглед на бледите му крака под черната роба, срещу белият килим. Погледът на лицето му бе изцяло заради Мика. Накара ме да застана на едно коляно, задникът ми срещу едната облегалка на дивана. Почувствах се странно собственически, почти ревнувах, сякаш трябваше да защитя честта на Мика. Никога преди не съм се чувствала така спрямо Ричард и Жан-Клод, но тогава, Жан-Клод никога не бе гледал Ричард по този начин. Ричард би го наранил.
Мика почти бе убил Жан-Клод заради обида, за която Ричард никога не би се отбранявал, но ето го тук седейки засрамен, не комфортно, но не и гневен.
Жан-Клод стоеше през нас, така близо, че пухкавият край на робата се търкаше в голия крак на Мика.
-Промени ли си мнението, mon minet?
Мика поклати глава, после повдигна лицето си да погледне вампира. Имаше уязвимост и предупреждение в погледа му.
-Не съм си променил мнението.
- Bon.
Жан-Клод коленичи пред него.
-Ти си силен и от само себе си и не си моето животно да викам. Може да не съм способен да замъгля ума ти и направя това вкусване приятно. Може да си способен да ме държиш настрана от ума си.
Мика кимна, тънки кичури коса падаха по лицето му.
-Разбирам.
-Имаш ли претенции от къде да взема кръвта?
-Вратът боли по-малко. – каза Мика.
Жан-Клод повдигна вежди.
-Правил си това и преди?
Мика направи усмивка, която не изглеждаше щастливо
-Правил съм много неща преди.
Жан-Клод повдигна и двете си вежди на това и погледна към мен. Свих рамене.
-Много добре, mon minet.
Стана в един грациозен момент, развявайки робата около себе си като рокля, давайки най-малкия проблясък на голите си крака, докато застана зад дивана. Той спря точно зад Мика, поставяйки ръка на всяко рамо. Не притисна или стисна, просто почиваше ръцете си на тази гладка, топла кожа за момент.
-Нека продължим с това. – каза Мърл.
Мика обърна глава да погледне другия леопард.
-Мърл.
Една дума, но накара големия мъж да се облегне още повече на камината, ръце скръстени на гърдите му, солидно лице, много нещастен бодигард. Но направи каквото му е казано.
Жан-Клод плъзна едната си ръка отпред на раменете на Мика, през горната част от гърдите. Използва свободната си ръка да отдръпне косата на Мика назад, разкривайки част от лицето му и дългата чиста линия на врата му. Мика придвижи главата си леко настрани, давайки на Жан-Клод по-добър ъгъл. Малкото движение бе като жена надигаща се на пръсти за целувка, спомагащо движение.
-Може ли да имаме малко уединение. – казах и това накара и двамата мъже да ме погледнат.
-Както желаеш, ma petite.
Всички си тръгнаха с изключение на Мърл, Боби Лий и Ашър. Те бяха минимума, който е нужен да ни задържи да не се избием един другиму. След това, което се случи преди малко, наистина не можех да изляза с добър аргумент да ни оставят напълно сами. Когато всички се настаниха, Жан-Клод се обърна обратно към Мика.
Пръстите на Жан-Клод задържаха косата на Мика, така че да остане зад ухото му, разкривайки цялата страна на лицето му, формата на ухото му. Той притисна тила на Мика нежно срещу гърдите си, образувайки на врат му още по-открита дълга линия. Мика бе много пасивен, очи затворени, спокойно лице; само пулса на врата му биеше като нещо хванато, издавайки лъжливостта в цялото спокойствие.
Жан-Клод се наведе над него, отворена уста, устни отивайки назад, но дори толкова близо имах само блед проблясък на зъби. Той захапа, бързо, внезапно. Мика изпъшка, дъхът остана в гърлото му. Хватката на Мика се стегна около главата на Мика, раменете му, притиснати срещу тялото му. Виждах само мускулът на челюстта на Жан-Клод да работи, гърлото му преглъщаше консултивно. Някой от тях издаваше леки звуци дълбоко в гърлото си и не бях сигурна кой е.
Жан-Клод се отдръпна назад, понасяйки Мика със себе си, дърпайки го наполовина на дивана. Мика изплака, ръцете му застанаха върху ръцете на Жан-Клод, държейки го, докато вампира издърпваше тялото му назад. Жан-Клод махна ръката си от лицето на Мика към кръста му, все едно знаеше, че мъжа няма да ги отдръпне. Държеше Мика, ръце през гърдите и кръста, ръцете на Мика върху ръцете на Жан-Клод. Той изтегна тялото на Мика назад, докато издължаваше по-лесно врата на другия мъж, така че тялото на Мика се изтегна в дълга, права линия, увита назад срещу тялото на Жан-Клод, така че и двамата се бяха навели назад.
Бях оставена да коленича на дивана, гледайки линията на голото тяло на Мика, виждайки без съмнение, че това, което ставаше ощастливяваше тялото му. Лицето му бе изострено от нужда, удоволствие. Ръцете му конвулсираха над ръцете на Жан-Клод и той наполовина извика.
-Господи!
Тялото на Жан-Клод започна да се изправя, бавно. Той подпря гърба на Мика на дивана. Повдигна уста от гърлото на Мика; очите му бяха удавящо сини, невидими, нечовешки. Устните му бяха пълни, червени, но не разпиляна кръв, червени като на някой, който се е целувал много. Той повдигна Мика бавно, оставяйки тялото му да се плъзне по гърба на дивана, докато леопарда не бе наполовина легнал настрана. Главата му падна на скута ми и аз подскочих. Мика повдигна глава, бавно, тежко. Той се повдигна на една ръка и обърна нефокусираните си очи към мен. Зениците му бяха огромни, обрисувайки черно в кръга на зелено-златистите му очи. Наблюдавах очите му да се смаляват до малки точки, така че цветът почти да ги препокрие, като очите на вампир. Можех да го почувствам да ме гледа, тежестта на погледа му като нещо блъскащо се в мен. Той се обърна към мен, бавно, устни полуразтворени
Останах където съм, замръзнала, несигурна какво да правя. Не бе това, че е по-малко привлекателен отколкото бе. Бе просто че... ох, мамка му, не знаех какво да правя. Дори не знаех какво исках да направя.
-Не трябваше ли да извадиш Деймиън от ковчега му?
Гласът на Ашър се появи сух, карайки ме да се отдръпна от Мика.
Жан-Клод го погледна, изглеждайки по-нечовешки отколкото през цялото време на яденето.
Ашър се изправи с едно главно движение като кукла дръпната за конците.
-Добре, но ако ще правите секс, тогава не трябва да гледам.
Изправих се, ръцете на Мика се плъзнаха по тялото ми, докато се отдръпнах от дивана. Изправих се пред Ашър.
-Виж, толкова съм далеч от комфортната си зона точна сега, че не мога да мисля, но ще ти кажа едно. Няма да оправям мъжкото ти его, докато малкия глас в мозъка ми още крещи, бягай, бягай. Така че, остави леденото поведение, Ашър, не мога да се оправям с това сега.
Изведнъж вибрираше от гняв, очите му бяха като ледени сини блокове.
-Съжалявам, че дискомфорта ми те дразни.
-Да ти го начукам, Ашър.
Той изведнъж се придвижи напред с огромна скорост. Отдръпнах се назад толкова бързо, че паднах към дивана. Мика ме хвана или щях да падна на земята. Имах време да извадя оръжие, или нож, но дори не се опитах. Ашър не се опитваше да нарани тялото ми, само чувствата ми. Наведе се до кръста, надвесвайки се над мен и Мика, въпреки че мисля, че тази част е случайна. Той постави ръка на всяка наша страна и се наведе към лицето ми, така близо, че трябваше да се отдръпна да се фокусирам на тези студени сини очи.
-Не предлагай неща, който не си готова да дадеш, ma cherie, защото това е досадно.
Той се изправи рязко и излезе от стаята.
Гласът на Мика бе нежен.
-Какво бе всичко това?
Ръцете му бяха още на ръцете ми, наполовина държейки ме, пазейки.
Поклатих глава.
-Попитай Жан-Клод – изправих се на крака. – Отивам да взема Деймиън.
-Ще те придружа, ma petite.
-Добре.
Започнах да вървя. Можех да ги почувствам да ме следват, чувствах ги и двамата зад себе си. Почти се обърнах да видя дали не държат ръце, но ако бе така, не бях готово да го видя.
Боби Лий ни последва без да каже и дума. Умен човек.