2 Глава

Превод: la_amour
Редактор:lina_



2 ГЛАВА.
-По дяволите!
-Какво е станало? – попита Рони. Почти я забравих. Тя не принадлежеше на тази част от живота ми, беше там, облегната на кухненския шкаф, претърсваше лицето ми и изглеждаше притеснена.
-Ще се погрижа.
Тя хвана ръката ми.
-Ти ми даде тази реч за желанието да върнеш приятелите си, за желанието да не се отдръпваш. Имаше ли го предвид или просто говореше?
Поех си дълбоко дъх и я оставих. Казах й каква беше другата страна на разговора.
-И ти нямаш и на идея защо се случва това? – попита тя.
-Не нямам.
-Това е странно. Обикновено, неща като тези се градят, те не изскачат просто от тъмното.
Кимнах.
-Знам.
-Пренабери номера, от който току-що ти се обадиха.
-Какво добро ще направя с това?
-Ще разбереш дали наистина са в този клуб или това е просто капан.
-Не си просто красиво лице, нали?
Тя се усмихна.
-Аз съм трениран детектив. Разбираме тези неща. – Хумора не достигна очите й, но тя се опитваше.
Погледнах циферблата и звъна на телефона изглежда, сякаш беше вечен, тогава друг мъжки глас ми отговори:
-Да.
-Това „Окованият нарцис” ли е?
-Да, кой е?
-Трябва да говоря с Григорий.
-Не познавам никакъв Григорий – каза той.
-Кой си ти?
-Това е телефон с монети, скъпа. Аз просто отговорих. – Той ми затвори. Изглежда, тази бе нощта ми за това.
-Обадили са се от телефон с монети в клуба – казах.
-Е, най-малко знаеш къде са – каза Рони.
-Знаеш ли къде е този клуб? – попитах.
Тя поклати глава.
-Не е моят вид място.
-Също и мой. – Всъщност единственият клуб, който знаех, и там си играеха на господари и роби, бе този, в който всички чакаха да ги спася.
Кой познавам, който може да знае къде се намира клуба и нещо за репутацията му. Не можех да се доверя на леопардите, те ми казаха, че там е било сигурно място. Очевидно са грешали.
Едно име ми дойде на ум. Има само един, когото познавам, и можеше да знае къде е „Окованият нарцис” и в какъв вид неприятности ще се вкарам, ако влезна вътре. Жан Клод. Тъй като щях да се занимавам с превръщаческа политика, би било по-смислено да се обадя на Ричард, на него, върколаците и всички. Но превръщачите бяха привързани много към собственият си вид. Един вид животно рядко преминава границата, за да помогне на друг тип. Разочароващо, но истина. Изключение е договора между плъхолаците и върколаците, но всички останали бяха оставени да се оправят, и да се карат, и да кървят. О, ако някоя малка група излезе извън контрол и привлече твърде много полицейското внимание, вълците и плъховете ще ги дисциплинират, но за кратко, така че да не изглежда на никой, че те искат да се намесват помежду им. Това бе една от причините, заради които аз все още съм детегледачка на леопарди.
Също така, Ричард не знае повече за клубовете, от тип доминиращи и роби, от мен, може би и по-малко. Ако искате да зададете въпрос за нещо сексуално, Жан Клод определено е вашият човек. Той може и да не участва, но изглежда знае какво е това, на кого е и къде е. Или се надявах да го знае. Ако просто залагах моя живот на риск, вероятно нямаше да се обадя на нито едно от момчетата, но ако аз бъда убита, няма да остане никой, който да спаси Натаниел и останалите. Незадоволително.
Рони изрита високите си токчета.
-Не си нося пистолета, но съм сигурна че ти имаш резервни.
Поклатих глава.
-Ти няма да идваш.
Гняв се появи в сивите й очи, с цвят на буреносни облаци.
-По дяволите, няма.
-Рони, те са превръщачи, а ти си човек.
-Както и ти – каза тя.
-Заради вампирските белези на Жан Клод, аз съм малко повече от това. Аз мога да преживея нараняване, което ще убие теб.
-Не можеш да отидеш там сама – каза тя. Ръцете й се скръстиха на гърдите, лицето й ядосана подредено в инатливи линии.
-Не планирам да ходя сама.
-Това е защото не съм стрелец, нали?
-Ти не убиваш лесно Рони, това не е срамно, но не мога да те взема при банда превръщачи, освен ако не съм сигурна, че ще стреляш за да убиеш, ако се наложи. – хванах я за рамото. Тя остана схваната и ядосана под докосването ми. – Това, да те загубя, ще убие част от мен, Рони, да умреш, заради някоя от моите глупости. Не можеш да се колебаеш с тези хора. Не можеш да ги третираш като човеци. Ако го направиш си мъртва.
Тя разтресе глава.
-Обади се на полицията.
Отстъпих от нея.
-Не.
-По дяволите, Анита, по дяволите.
-Рони, има правила, и едно от тези правила е де не вкарваш полицията в бизнеса на глутницата. Основната причина за това правило, е че полициите се изправят пред битка за доминация, която завършва с мъртви тела на земята, но не е нужно да ти го казвам Рони.
-Това е глупаво правило – каза тя.
-Може би, но все пак това е начина, по който се прави бизнес с превръщачи, няма значение какъв вид са.
Тя седна на малката двуместна масичка за закуска, която бе на малка повдигната платформа.
-Кой ще бъде подкреплението ти тогава? Ричард не убива по-лесно от мен.
Това е наполовина вярно, но го оставих.
-Не, искам някой, който да ми е гръб тази вечер. Някой, който ще направи това, което трябва да се направи , без да премигне.
Очите й потъмняха, потъмняха от гнева.
-Жан Клод. – Тя направи името като псувня.
Кимнах.
-Сигурна ли си, че това не ти е извинение да се върнеш в живота му, извинявай, смъртта?
-Той ме познава прекалено добре, за да натисне хората ми. Знае какво ще направя, ако ги нарани.
Недоумение се плъзна през гнева.
-Аз го мразя, но знам, че ти го обичаш. Можеш ли наистина да го убиеш? Наистина ли можеш да застанеш там, насочила пистолета си към него и да дръпнеш спусъка?
Аз просто я гледах и знаех, без огледало, че очите ми се станали далечни и студени. Трудно е кафявите очи да се студени, но аз го постигах.
Нещо много като страх се плъзна през очите й. Не знам дали се страхуваше от мен, или за мен. Предпочитах първото.
-Ти можеш да го направиш. Исусе, Анита. Ти познаваш Жан-Клод по-дълго. отколкото аз познавам Луи. Аз никога не бих могла да нараня Луи, няма значение какъв е той.
-Мисля, че да го направя, ще ме унищожи. Няма да живея щастливо след това, ако оцелея след всичко. Има много голям шанс вампирските белези да ме издърпат в гроба с него.
-Друга добра причина да не го убиваш – каза тя.
-Ако той е бил зад писъка, който Григорий издаде по телефона, тогава той ще се нуждае от много по-добра причина за да продължи да диша, от любовта или възможността да умра.
-Не мога да разбера това, Анита. Не мога да разбера нищо.
-Знам – казах. Помислих си, че това бе една от причините Рони и аз да не се виждаме толкова често, колкото някога. Бях уморена да обяснявам себе си на нея. Не, да се оправдавам пред нея.
-Ти си ми приятелка, най-добрата приятелка, мисля. Но вече не те разбирам.
-Рони, не мога да се боря с ръце срещу превръщачи и вампири. Ще загубя в честна битка. Единственият начина да оцелея, единственият начин, леопардите ми да оцелеят, е защото другите превращачи се страхуват от мен. Страхуват се от заплахата ми. Добра съм в заплахите си, Рони.
-Така че, ще отидеш там и ще ги убиеш.
-Не съм казала това.
-Но ще го направиш.
-Ще се опитам да го избегна – казах.
Тя сви коленете си, и ги обгърна с крака. Бе получила дупка на чорапогащника й и на дупката ясно блестеше коляното й. Носеше в чантичката си лак за такива случаи. Аз носех пистолет, а дори не си бях взела чантичка.
-Ако те арестуват, обади се, ще ти платя гаранцията.
Поклатих глава.
-Ако приберат три или повече хора от публиката , няма да има гаранция тази вечер. Полицията вероятно няма да завърши разпита ми докато се съмне.
-Как може да си толкова спокойна за това? – попита тя.
Започнах да си спомням защо аз и Рони започнахме да се насочваме в различни посоки. Имах почти същият разговор с Ричард, веднъж когато убийци дойдоха в града за да ме убият. Дадох й същият отговор.
-Истерията няма да помогне на никого, Рони.
-Но не си ядосана.
-О, ядосана съм – казах.
Тя поклати глава.
-Не, имам предвид че ти не си възмутена, че това се случва. Не изглеждаш изненада, не както. . . – Тя сви рамене. – Не както трябва да бъдеш.
-Имаш предвид, както ти щеше да бъдеш. – Вдигнах ръка преди тя да отговори.
-Нямам време за спорове по морална психология, Рони. – Вдигнах слушалката на телефона. – Отивам да се обадя на Жан- Клод.
-Продължавам да ти казвам, да оставиш вампира и да се омъжиш за Ричард, но може би, има повече от една причина за това, защо не го оставяш.
Набрах номера на Циркът на прокълнатите по памет, а Рони продължи да говори на гърба ми.
-Може би не си готова да се откажеш от любовта на някой, който е по-студен от теб
Телефона звънеше.
-Има чисти чаршафи в гостната, Рони. Съжалявам, че няма да мога да се включа в момичешкият разговор тази вечер. – Продължих да стоя с гръб към нея.
Чух я да става и знаех, че е излязла. Стоях с гръб към стаята, докато не бях сигурна, че я няма. Няма да е добре за нито една от нас, да я оставя да ме види как плача.