32 Глава

Превод: Теди


32 Глава
Измих си зъбите и седнах в тъмното на кухненската маса, щях да пия кафе, докaто чакаме.Натаниел влезе бос, косата му в хлабава опашка около голите му гърди и дънковите къси панталонки, които беше сложил.
-Как е Грегорий?-попитах
-Доктор Лилиян му постави система, тя каза,че ще му помогне с шока.-той спря до масата,не точно пред мен.
-Система. Ричард ще е тук до час или по-малко.Ако тя сложи система тогава...-оставих гласа си да заглъхне.Натаниел довърши вместо мен
-Грегорий е много наранен.
Погледнах на горе към него в тъмната кухня.Единствената светлина идваше от една малка лампа над мивката. Оставяше по-голямата част от стаята в сенки.
-Нямаш предвид нараняванията,които получи от вълците,нали?
Той поклати глава,всичката му коса се плъзна около тялото му.Дълъг,тежък кичур остана на рамото му и той хвърли главата си на зад, за да прибере косата си отново назад. Никога не съм била около мъж,който има толкова дълга коса,че кой би чувствал удобство с нея.
-Той продължава да говори за Рейна,-каза Натаниел-Продължава да кълне изпод дъха си.
Гласа му спадна ниско,почти до шепот. Той се взираше над главата ми в нещо,което не можех да видя и вероятно не исках.Докоснах ръката му.
-Добре ли си?
Той погледна на долу към мен,усмихнат,но не като да беше весел.Той премести ръката си така,че сега държеше моята.Хватката му беше стегната все едно му трябваше утеха.
-Говори с мен,Натаниел.
-Дадох ти копия от три от филмите си.-той се усмихна,широко този път. Продължи пред да мога да кажа нещо.-Знам,че никога не си ги гледала.Когато ти ги дадох,все още си мислех,че си като Габриел и Рейна, че трябва да е секс и че ще ти хареса, че са порно. Сега разбирам,че ти ще се грижиш за нас без значение,какво ще се случи,не защото изпитваш похот към нас или защото обичаш един от нас,а просто защото.-Той падна на колене,все още държейки ръката ми притисната към гърдите си с неговите две. Положи глава в скута ми,лицето му обърнато на страни от мен.Отместих кичур коса от лицето му, така че да мога да виждам профила му, както лежеше на мен.Седяхме така за момент,аз чаках той да довърши, а той може би да го подсетя, но тишината не беше напрегната.Един от нас щеше да я запълни,когато беше готов и и двамата знаехме това. Той беше този,който въздъхна, държейки с едната си ръка моята,притисната към себе си, другата му ръка увита около крака ми.Можех да почувствам ударите на сърцето му с опакото на дланта си.
-Направих много повече филми от просто тези трите.Повечето то тях с Рейна.Габриел не и позволяваше да ме има като любовник или роб.Мисля,че той знаеше,че тя ще ме убие,но на филм, където нещата могат да бъдат контролирани...-той прилепи телата ни в прегръдка.
-Какво стана?-попитах нежно.
-Тя направи това на Григорий сама, като един вид ...шега.Но щом той оцеля,тя поиска да направи филмов вариант на това.
Стоях много мирно за секунда или две.Мисля,че бях спряла да дишам,затова когато дъха ми излезе,бе като шок.
-Ти?-направих го като въпрос.Той кимна с буза все още притисната към бедрото ми.
-Аз.
Погалих косата му, гледах на долу към това младо лице.Той е с шест години по-млад от мен,почти седем,но изглеждаше така, сякаш имахме десетилетия помежду си.Той е толкова жертва,месо за толкова дълго.
-Грегорий нямаше да го направи отново,каза че първо би се самоубил и Габриел трябваше да му повярва.
Продължих да галя косата му,защото не знаех,какво друго да направя.Какво казваш на някого, когато ти шепти ужасите си в ухото ти, когато ти казва най-интимните си тайни, кошмари?Седиш и слушаш. Даваш му единственото,което можеш-тишината и сигурността да говори и да бъде чут.
Гласа му спадаше повече и повече, докато се наложи да наведа лицето си до неговото за да мога да го чувам.
-Те ме оковаха,аз знаех сцената.Знаех,какво следва да се случи и бях развълнуван.Страха правеше чакането почти непоносимо.- Допрях бузата си до неговата,усещах устата му да се движи,когато говореше,седях много, много тихо. Нямах,какво да предложа освен мълчанието и докосването ми.Той зашепна:
-Харесвам зъби, хапане, харесвам големи наранявания. Беше невероятно,докато...-той затвори очи,обърна лицето си към дънките ми,сякаш дори и сега не може да погледне към спомена.Повдигнах главата си, когато той се раздвижи, но поставих нежна целувка на тила му.
-Всичко е наред,Натаниел,всичко е наред.-той каза нещо,но не можах да го разбера.
-Какво?
Той помръдна главата си достатъчно,че устата му да не е притисната към крака ми.
-Боже,болеше. Тя го взе на парчета,искаше да е по-дълго от колкото с Грегорий.
През цялото му тяло премина силна тръпка,наведох се над него,със свободната си ръка изгладих косата зад гърба му,така че да имам достъп до кожата му. Погалих гърба му и намерих всички малки маркирани захапки,които бях оставила по гърба му.Не се чувствах зле за това че го бях белязала, до сега.Сега се чувствах,като че съм го използвала, като всички останали.Привих тялото си над неговото,прегърнах го в скута си, държейки го толкова близо, колкото можах.
-Съжалявам,Натаниел,съжалявам.
-Ти няма за какво да се извиняваш,Анита.Ти никога не си ме наранила.
-Напротив, имам.-той се повдигна достатъчни,че да срещне очите ми.Изглеждаше толкова млад с разширени очи.
-Харесвам това,че ме маркира, не съжалявай за това.-усмихна се леко.-Ако започнеш да се чувстваш виновна за това, няма да го направиш отново, а аз го искам, искам го много.
-Ако се храня от теб, Натаниел, заради ardeur или плът или каквото и да е, аз ще те използвам.Аз не използвам хората. - Той държеше ръката ми толкова силно, че почти болеше.
-Не ми причинявай това.
-Да ти причинявам,кое?
-Не ме наказвай за това, че ти разказах, как Рейна ме нараняваше.
-Аз не те наказвам.
-Разказвам ти тези ужасни неща и ти започваш да се чувстваш защитнически и виновно към мен.Познавам те, Анита, ще оставиш главата си да се изпречи на пътя на това от което и двамата се нуждаем.
-И какво по-точно е това?-И сама можех да чуя нетърпението в гласа си,почти гняв. Той продължи по-нататък,като приближи лицето си до моето,защото бях седнала, за да се дистанцирам от него.
-Ти трябва да храниш ardeur а аз имам нужда да принадлежа някъде.
-Добре си дошъл в къщата ми, колкото дълго поискаш, Натаниел.
Той поклати глава,отмести коса назад нетърпеливо,освобождавайки ръката ми и постави ръцете си на коленете ми, на половина пропълзя под масата, така че той беше на колене между краката ми, макар че само ръцете му докосваха върха на коленете ми. Погледна на горе към мен.
-Не, ти ме търпиш.Върша разни домашни задължения, поръчки, но аз не принадлежа тук. Не прекарваш деня си мислейки за мен.Аз съм тук, но аз не съм част от твоя живот, знам това.Ако съм твоя pomme de sang, тогава ще бъда.Най-накрая ще ти принадлежа,по начин с който и двамата да можем да живеем.- Поклатих глава.
-Не, Натаниел, не.
Той хвана краката на стола и повдигна цялото нещо, заедно с мен върху него от клекнало положение и се премести назад с бум, така че да може да се побере под масата по-добре.Дори не се напрегна,когато го направи.Постави ръцете си на облегалката на стола,пъхна долната част на тялото си срещу стола,поставяйки коленете ми между бедрата си.
-И от кого ще се храниш всеки ден? Ричард? Жан-Клод? Мика?
-Ardeur може да бъде само временен.-казах. Той сложи ръка от двете страни на кръста ми.
-Ако е временно, тогава се храни от мен докато се махне. Ако е за постоянно...
-Не искам да се храня от никого.
Ръцете му се плъзнаха около кръста ми,главата му падна в скута ми и осъзнах,че той плачеше.
-Моля те не го прави, Анита,моля те не го прави.- Погалих косата му, лицето му и не знаех какво да кажа. Какво щях да правя ако ardeur се окаже постоянен? Ричард нямаше да позволи на някого да се храни от него, по каквато и да е причина- същото правило имах и аз. Жан-Клод ще е буквално мъртъв за света, когато ще имам нужда да се храня. Мика е все още под въпрос.Но по някакъв начин,храненето от Натаниел,защото е единствения, който ще ми позволи е почти ужасно. Повдигнах лицето му от скута си с ръце от страни на лицето му.Сълзи блестяха на бузите му под слабата светлина. Целунах челото му, целунах затворените му очи по начин, по който го правиш с дете.
-Тъкмо на време ли пристигам или ви прекъсвам?-беше Ричард,стоеше на вратата. Най-перфектният шибан момент, както винаги.