34 Глава

Превод: la_amour
Редактор: Вики

Жан Клод призна само, че е казал абсолютната истина, но допълни, че ако заради това мосю Зийман е ревнувал от Натаниел, то това не е толкова лошо.
-Той ще те споделя с мен, защото трябва, ще те споделя и с Мика, защото трябва, но и двамата сме алфи, доминиращи. Да те дели с някого като Натаниел, това е различно.
-Променил си нещо в историята, което да представя Натаниел като по-голяма заплаха, нали?
-Не, ma petite, просто казах истината, без да пропускам нищо. Той не е много доволен и от Джейсън.
-Жан Клод, не можеш да причиняваш това на Ричард. Ще го подлудиш.
-Ще го подлуди достатъчно, може би, така че най-накрая да признае, че не може да живее без теб и най-накрая да се справи с мисълта за триумвирата ни.
-Ти макиавелски боклук, играеш си с него.
-Опитвам се да го накарам да направи, това което трябва да бъде направено, за да оцелеем. Ако е макиавелско, то така да бъде.
-Правиш нещата по-лоши. - казах.
-Не вярвам, че е така. Мисля, ma petite, че все още не разбираш мъжете. Много мъже ще се откажат от жена, ако не са щастливи с нея. Но остави друг мъж да изяви желанието си към нея и често откриват, че все още я искат.
-Ти и Мика не сте достатъчни като конкуренти?
-Както обясних, ние сме му равни. Натаниел е по-низш и това ще човърка гордостта му.
-Не мисля, че Ричард има такъв вид унищожителна мъжка гордост.
-А аз мисля, че има много неща, които не знаеш за нашият Ричард.
-А ти ги знаеш?
-Аз съм, все пак, мъж, ma petite. Вярвам, че разбирам мъжката психика малко повече от теб.
Не можех да споря с това.
-Е, предупреди ме следващият път, преди да правиш някакви маневри. Можеше да убиеш един от двама ни.
Той въздъхна.
-Продължавам да подценявам упоритостта и на двама ви. Моите извинения за това.
Подпрях чело на кухненската стена.
-Жан Клод...
-Да, ma petite?
Затворих очи.
-Кажи ми какво точно мисли Ричард за мен и Натаниел.
-Казах му абсолютната истина, ma petite, нищо повече, нищо по-малко.
Обърнах се, облягайки гръб на кухненската стена, поглеждайки към празната кухня. Ричард бе в банята, за да бъде зашит. Натаниел бе с другите леопарди. Дадох ясна заповед, че той не трябва да бъде оставян сам. Просто не бях в настроение за истинска битка между него и Ричард. Би било твърде... абсурдно и жалко.
-И какво точно означава, че си казал истината, нищо повече, нищо по-малко.
-Няма да ти хареса.
-И сега не ми харесва, просто го кажи Жан Клод.
-Разказах му какво се е случило с ardeur и добавих собственото си убеждение, че причината, поради която Натаниел е наоколо, когато сексът е във въздуха е това, че го намираш сексуално привлекателен.
-Това не е накарало Ричард да дойде и да се заяде.
-Спомням си, че добавих, че може би намираш по-малко изискващите мъже, освежаващи след двама ни. Някой, който не иска толкова много от теб, някой който те приема такава каквато си.
-Ти го правиш – казах.
-Хубаво е, че си го забелязала – каза той – но не аз живея в домът ти от месеци и от това, което помирисвам от Натаниел, когато идва на работа, споделям леглото ти.
-Всеки леопард е добре дошъл в леглото ми, когато остават тук е като скупчени кученца, няма нищо сексуално.
-Щом така казваш – гласът му бе мек, подигравателен.
-Проклет да си Жан Клод, знаеш, че не гледам на Натаниел по този начин. – Той въздъхна и бе тежко.
-Не мисля, че лъжеш мен, ma petite, a себе си.
-Не съм влюбена в Натаниел.
-Някога казвал ли съм, че си?
-Тогава за какво говориш?
Издаде тих, раздразнен звук.
-Ma petite, все още вярваш, че трябва да обичаш всеки мъж с когото имаш физически отношения. Това не е така. Можеш да имаш много приятен, дори прекрасен секс с приятел. Не трябва да има любов.
Поклатих глава, усетих, че не може да ме види и казах.
-Не правя случаен секс, Жан Клод, знаеш това.
-Каквото и да правиш с Натаниел, ma petitе, не е случайно.
-Не мога да го използвам като pomme de sang. Не мога.
-Моралите ти са си показали грозните главици, не ги оставяй да те направят глупава.
Отворих уста да оспоря всичко, което бе казал, но я затворих и помислих над това за секунда. Смятам ли Натаниел за привлекателен. О, да. Но смятам доста мъже за привлекателни. Това не означава, че трябва да съм интимна с тях.
-Ma petite, мога да чуя дишането ти, за какво си мислиш?
Това, което каза ме навя на други мисли.
-Когато обединихме белезите, в началото можех почти да прочета ума ти, освен ако не се съсредоточиш да ме държиш навън. Сега не е така. Може би ardeur също не е постоянен.
-Може би, можем само да се надяваме.
-Ако запазя ardeur ще трябва да правя секс. Не е ли това, което искаше.
-Ще бъда глупак, ако отрека, че целомъдрието ти не е обременяващо, но никога не бих предал ardeur на някого по желание. То е ... проклятие, ma petite. Желанието за кръв може да бъде задоволено. Тялото ни може да приема до определена граница. Но ardeur, ma petite, никога не е напълно задоволен. Винаги я има тази нужда. Как мога да пожелая това за теб? Въпреки че, ако мосю Зийман съдейства, може това да е отговора за двама ви, най-накрая да достигнете до крайно решение.
-Какво, да живеем заедно?
-Може би. – когато произнесе тези думи, гласът му бе много внимателен.
-Аз и Ричард не можем да издържим час в една стая без да се скараме, освен ако не правим секс. Някак си не мисля, че това е основата за домашно щастие.
Почувствах първото чувство, което ме остави да усетя от него, откакто говорехме по телефона. Облекчение, беше успокоен.
-Искам това, което е най-добро за нас, ma petite, но докато нещата се усложняват, вече не съм сигурен кое е най-доброто.
-Не ми казвай, че машинациите ти не включват никакъв резервен план, който да покрие всяка вероятност. Ти планираш всичко до край, не ми казвай, че си пропуснал нещо.
-Гледах как Бела Морт изпълва очите ти с нейният пламък. Ти придобиваш сили все едно си вампир повелител или господар ликантроп. Как мога да планирам такова нещо?
В стомаха ми се образува студен възел.
-Значи най-накрая признаваш, че си нямаш и на идея какво става.
-Oui, доволна ли си? – Чух първата нотка на гняв в гласа му. – Радваш ли се сега, ma petite? Напълно извън познати води съм. Никой не се е опитвал да ръководи такъв съюз, като нашият, не с един господар и двама слуги, а с трима равни. Не мисля, че оценяваш колко нежен съм, когато се стигне до това да сдържам силите си. Вълците са моите животни. Много господари биха ги принудили просто да се приобщят към вампирите.
-Животното на Николаос бе плъха, не вълците – казах. – По времето, по което ти стана господар на града, глутницата на Маркус и Рейна бе прекалено силна, за да ги принудиш да се присъединят към твоята сила. По дяволите, докато не замести вампирите, които бях убила, вероятно са били по-могъщи от теб и твоите вампири.
-Да не намекваш, че единствената причина, поради която не съм тиранин, е защото нямам физическата сила да го постигна?
Помислих над това за секунда и казах:
-Не го намеквам, заявявам го.
-Мнението ти за мен е толкова ниско?
-Знам какъв беше преди две, почти три години. И смятам, че щеше да подкрепиш силата си с много малко съжаление към нещата, които ти се изпречат на пътя.
-Да не казваш, че съм коравосърдечен?
-Практичен – отвърнах.
Бе негов ред да замълчи за секунда.
-Практичен, да такъв съм, както и ти, ma petite.
-Знам каква съм, Жан Клод, ти си този, за когото не съм сигурна.
-Никога не бих те наранил нарочно, ma petite.
-Вярвам ти.
-Не съм сигурен, че можеш да кажеш същото – каза тихо.
-Не бих искала да нараня никого от двама ви. Но Ричард не може да наранява леопардите ми и ако ти направиш нещо глупаво не ме обвинявай, за това което ще последва.
-Никога не бих подценил твоето ниво на ... практичност, ma petite, но мисля, че Ричард може.
-Той ми каза, че не бих го убила просто защото е груб с Натаниел.
-Колко груб бе Ричард с малкият Натаниел.
-Не говори за него сякаш е дете, Жан Клод, и достатъчно груб, че порязах ръката му.
-Колко зле?
-Доктора го зашива, докато говорим.
-Oh, dear – каза той, въздъхна и този път звука премина по кожата ми.
Разбрах, че досега се бе сдържал, най-малко с използването на гласа си.
-Без повече игри, Жан-Клод. Искам да сложа Ричард на телефона и да му кажеш, че си направил това нарочно.
-Не мога да му кажа, че съм излъгал за Натаниел, не е ли така?
-Ти оправи това, Жан-Клод, сега, тази вечер. Имам нужда от Ричард, за да ме научи как да извикам звяра на Григорий. Нямам време за неговото цупене.
-Какво да му кажа, ma petite! Каква сигурност мога да му дам, че утре сутрин няма да бъдеш в ръцете на Натаниел. Вярвах,че мога да накарам Ричард да остане за нощта, за да го имаш до теб, когато ardeur се вдигне.
-Ричард ясно показа позицията си, Жан-Клод. Той не дава на теб или Ашър, или някого другиго да се храни от него. Не вижда защо правилата трябва да се променят само защото съм аз и е секс вместо кръв.
-Той е казал това? – Гласът му бе въпросителен.
-Да, това каза, почти дума по дума.
Жан-Клод въздъхна и звучеше изморен.
-Какво ще правя с двама ви?
-Не питай мен - казах. – Аз просто работя тук.
-И какво, точно, означава това, ma petite?
-Означава, че нямаме шеф. Страхотно е да сме равни, ако това е което сме, но никой от нас няма представа какво се случва и това не е добре, Жан-Клод. Имаме си работа с някои много сериозни неща, метафизични, емоционални и просто физически. Нуждаем се от някакъв знак какво да правим с всичко това.
-И от кого да поискаме съвет, ma petite? Ако някой от съвета заподозре, че не съм ви дал четвъртият белег, ще ни унищожат от страх, че с него ще станем дори по-велика сила.
-Говорила съм с Мариан и нейните приятели. Те са вещици, wiccan.
-Значи намираме, какво местното сборище и искаме техните напътствия?- звучеше снизходителен.
-Аз бих смекчила тона, Жан-Клод, особено след като не те чух да предлагаш нещо по-добро. Не критикувай, освен ако не можеш да се справиш по-добре.
-Истина, ma petite, и много мъдро. Моите най-дълбоки и искрени извинения. Ти си напълно права. Нямам предложение към кого да се обърнем за съвет или напътствия. Ще помисля над предложението ти и ще намеря приятелски настроена вещица, с която да говоря.
-Аз имам приятелски настроена, с която да говоря. Тя може би просто ще се нуждае да види и трима ни, за да види как работят нещата.
-Имаш предвид твоята Мариан?
-Да.
-Мислех, че тя е повече медиум отколкото вещица.
-Няма много голяма разлика.
-Ще приема думата ти. Аз не съм имал много работа с нито едно от двете.
Осъзнах, че планирах да се обадя на Мариан, откакто се събудих притисната между Мика и Калеб. Забавно, как се е изплъзнало от ума ми.
-Има ли нещо, което можеш да кажеш на Ричард, което ще поизглади нещата от тази страна?
-Искаш ли да излъжа?
-По дяволите, Жан-Клод...
-Мога да му посоча това, че ако той не посрещне глада на ardeur някой друг ще трябва да го направи.
-Вече му го казах – замислих се за няколко сърдечни удара. – Обвини ме, че имам...- открих, че не мога да го кажа точно. – Обвини ме, че съм правила повече с Натаниел отколкото всъщност съм и бе доста груб. Не съм сигурна, че искам да правя секс с него точно сега.
-Ядосана си му.
-О, да.
-Толкова ядосана, че ако помоли ще му откажеш леглото си?
Започнах да казвам да и се спрях. Бях уморена. Уморена от всичко това и от двамата, ако трябва да бъдем честни. Не можеш да живееш с тях, не можеш да живееш без тях. Желаех тялото на Ричард, до болка в сърцето си, но когато искаше можеше да бъде гаден, отношението му тази вечер бе противно. Не исках да правя секс с него, когато бе такъв. По дяволите, не исках да съм около него, когато беше такъв.
-Не знам – казах.
-Е, това беше честно, но не вещае нищо добро. Ако откажеш Ричард и Натаниел и твоят Нимир-Радж не се върне тази вечер, какво ще правиш сутринта, ma petite. Моля те да избереш по-малкото зло, каквото и да бъде то, отколкото да чакаш, докато глада надделее над разума ти или дори нуждата ти за оцеляване.
-Какво искаш да кажеш?
-Казвам, каквото казах преди, че ако упорстваш ardeur ще стане по-зле. Отказвай достатъчно дълго и достатъчно силно и ще започне да разяжда всичко, което си или си мислиш че си. Преживях това, което направих, когато се храних през първите седмици, но моралната ми деградация бе завършена години преди да умра. Отново казвам, ma petite, че няма да го приемеш толкова добре, колкото аз. Вярвам, че ще повлияе на чувството ти за това коя си.
-И да чукам Натаниел няма да ми повлияе?
Той въздъхна.
-Поставено по този начин виждам какво имаш впредвид. Но колко повече ще ти повлияе да прелъстиш непознат?
-Никога не бих го направила.
-Не е ли точно това, което направи с Нимир-Радж? – гласът му беше много тих, много внимаваше да не звучи обвинително.
Би ми харесало да поспоря, но мразех да губя, а за това щях да загубя.
-Добре, разбирам какво имаш в предвид.
-Надявам се, Анита, надявам се. – Никога не използва името ми, освен ако нещата не са много зле. По дяволите.
-Знаеш ли, поне веднъж, би било приятно да имаме нормални проблеми.
-И какво, точно, е нормален проблем, ma petite.
Още една точка за Жан-Клод.
-Вече не знам.
-Звучиш уморена, ma petite.
-Има само няколко часа до изгрев слънце. Будна съм цяла нощ, така че да, уморена съм. – Просто признавайки го, изглежда го върна с пълна сила, потрих очи, което размаза сенките по пръстите и вероятно около очите ми. Нося грим толкова рядко, че често забравям, когато нося. Ричард се върна обратно в кухнята с бодигардите си и плъхолаците. Погледна ме и не беше приятелски поглед.
-Трябва да вървя - казах на Жан-Клод.
-Желаеш ли да говоря с Ричард?
-Не, мисля, че направи достатъчно поразии за една нощ.
-Исках само да помогна.
-Със сигурност си искал само да помогнеш.
-Ma petite.
-Да.
-Бъди внимателна и помни какво казах относно ardeur. Няма срам в него.
-Дори ти не вярваш в това – казах.
-Ах, разкри ме. Няма срам в храненето, ако се храниш веднага от човек, когото си избрала. Ако се бориш, тогава ще се намериш хранеща се от някой, когото не си избрала, на място, което не си избрала. Не мисля,че ще се наслаждаваш на това, ma petite.
Така или иначе бе прав.
-Ще говоря с теб утре, след като станеш. Не съм забравила Деймиън, знаеш го.
-Не съм си го помислял, ma рetite. Ще очаквам обаждането ти.
Затворих без да казвам довиждане, може би защото бях ядосана и уплашена. Не само, че трябваше да се справям тази вечер с Ричард и да спасявам Грегорий, но утре сутрин когато се събудя, ardeur ще бъде там, чакащ. Има шанс, че няма да е, че ще го имам само за един ден, но не можех да разчитам на това. Трябваше да имам план за най-лошия сценарий. Най-лошият сценарий е утре да се събудя и да трябва да се нахраня, точно както тази сутрин. Големият въпрос бе от кого ще се нахраня и дали ще мога да живея със себе си след като го направя.