45 глава

Превод: Nuriko
Редакция: la_amour
Доуф вдигна на второто позвъняване
-Доуф.
Никога не казваше Регионален отряд за свръхестествени разследвания или дори полиция, само името си, дори не и последното си име или пълното си първо име, просто „Доуф” или „Доуф е”. Дали някой някога се оплаква? Някак си се съмнявам.
Звучеше възможно най-близо до изненада, колкото някога го правеше.
-Анита, не очаквах да чуя от теб, докато поне не свършим в бумащината от последната купчина тела – чух мъжки глас, но не можах да разбера какво казва. Доуф съобщи. – Зебровски казва, че ако си убила някой друг просто скрий тялото, няма да остане извънредно заради писане.
-Знам достатъчно за процедурите да знам, че ще трябва да започне нов рапорт така или иначе. Отделно престъпление, отделен рапорт, нали?
-Наистина ли имаш прясно тяло там?
Звучеше уморен, но не и изненадан.
-Не. – казах.
-Тогава как така получаваме обаждане?
-Имам информация свързана с няколко престъпления и разрешението на замесените да ти кажа истината, цялата истина. Сега, не е ли освежаващо?
Почти можех да го чуя да се намества до телефона.
-Аз съм ченге, истината винаги е освежаваща, така че ме очаровай.
Казах му. Както и подозирах случаят МакНаър вече бе придвижен от Доуф и бандата, но за първи път чуваше за останалите.
-Интервюирах съпругата лично. Тя постоянно повтаряше, че не няма никаква идея защо някакво чудовище ще напада съпруга й. Може да ни помогне да го открием ако знаем.
-Доуф, те ръководят ресторант. Ако се чуе че са шейпшифтъри, може да затворят.
-Здравната инспекция не може да ги затвори заради това.
-Не, но слухът ще се разпространи и клиентите ще започнат да се притесняват. Знаеш как е и аз знам как е.
-Никой няма да разбере от хората ми. Имаш думата ми за това.
-Да, но колко други отдела са намесени? Колко не полицая са на местопрестъплението, да не говорим за духовниците? Ще излезе, Доуф, в даден момент ще излезе.
-Ще внимавам, Анита, но мога да гарантирам само за своите хора.
-Знам, Доуф, но Анди Талбот иска да бъде доктор. Никога няма да влезе в медицинско училище ако това излезе. Ребека Мортън е лекуваща стави и гръбначен стълб. Ако излезе думата за това какво е може да й вземат лиценза.
-Защо повечето от тези хора избират професии, където това е проблем.
Свих рамене, знаейки че не може да ме види.
-Просто късмет, предполагам.
-Мисля, че е упоритост – каза Доуф.
-Какво имаш в предвид?
-Кажи на някой, че не могат да правят нещо и те ще искат да го направят.
Бе го казал добре.
-Има смисъл.
-Как тези изчезвания са свързани с атаката в твоя дом?
Мамка му, цялата истина, казах. Сега бе моя шанс да го докажа. Поех си дълбоко въздух и му казах цялата истина. Казах му как Грегори бе повикал помощ, оставяйки настрана защо се обажда на мен. Доуф никога не се усъмни, че съм добър избор да се обадиш да спасиш някой от чудовищата. Той обаче каза:
-Можеше да се обади на полицията.
-Не бе много отдавна, когато полицията убиваше превръщачи на мига, Доуф. Не можеш наистина да го видиш, че не ви се доверява.
-Защо не ми каза всичко това, когато те разпитвах?
-Беше ми бесен – казах, все едно това го обясняваше. И отчасти бе така, макар да ме караше да звуча детински.
-Какво пропусна да кажеш? – попита.
-Казвам ти истината и още се съмняваш в мен. Това наистина боли, Доуф.
-Не толкова много колкото ако открия, че си укривала доказателства за това.
-Не е в твой стил да правиш театър, Доуф.
-Уморен съм. – каза той.
Замълчах за секунда.
-Трябва да си починеш малко, Доуф.
-Да, ако ти можеш да се спреш и да не убиваш някой, може би. Имам доклади да довършвам.
-Ще се постарая. – казах.
-Направи го – чух го да си поема дълбоко дъх. – Това ли е всичката информация, която ще ми дадеш за това?
-Да.
-Ще се върна и ще интервюирам семействата отново. Знаеш ли колко допълнителна работа ще бъде това, просто защото са излъгали първият път?
-Не са искали да ти усложняват работата, Доуф, просто са изплашени.
-Мда, не е ли така с всички.
С това той затвори.
Гледах писукащия телефон. Мъжът не бе в добро настроение. Знаех защо, сега и сигурно бях една от малкото извън семейството му, което знаеше защо. Чудех се колко жлъч щеше да натрупа и дали това щеше да започне да се отразява на работата му, ако все още не е. Ако омразата му към чудовищата му отнемеше обективността, тогава той щеше да бъде безполезен като началник на Регионалният отряд за свръхестествени разследвания. Мамка му. Това бе проблем за друг ден. Можех да го добавя към нещата, за който да се тревожа по-късно. С тази скорост с която листа растеше, никога няма да ми стигне времето да се тревожа за всяко едно от нещата. Можех да хвърлям дарц и да уцеля проблемът на деня. Или можех просто да игнорирам листа. Мда, игнорирането звучи добре.