57 глава

Превод: Nuriko
Редакция: la_amour
Бях до раменете във вода, толкова топла, че кожата ми розовееше. Бе толкова топло, че почти ми призля, защото все още бях напълно облечена, включително оръжията ми. Деймиън лежеше отпред на тялото ми, ръцете ми го обвиваха, държаха го близо. Тялото му притиснато към моето, ръцете му държейки моите срещу голите му гърди.
Как се стигна до това да бъда пазач на ваната на Деймиън веднъж щом достигнахме къщата ми? Изпадаше в гърчове и само моето докосване го успокояваше. Докарахме го в къщата ми с Натаниел возейки се отзад, люлеейки Деймиън. Бях свършила своята част и го върнах на себе си. Имах превръзка на лявата си гърда да докажа, че съм дарила част от плътта и кръвта си за нощта. Зейн и Мърл бяха на път към ликантропската болница с Мика и Чери да ги наблюдават. Всички останали се върнаха в къщата ми и всичко изглеждаше наред, докато викове от банята не ме заведоха там тичайки.
Деймиън се бе ударил в пода, в комвулси все едно ще се разкъса, повръщайки кръв на плочките. Ашър и Натаниел се опитваха да го завържат долу, да го предпазят от това да се нарани, но не можеха да го задържат. Коленичих да помогна и в мига, в който го докоснах, той замлъкна. Отдръпнах ръката си и тялото му започна отново да се тресе, ръцете му дращеха гладките плочки. Докоснах рамото му и той се успокой. Опитахме се да го накараме да пие от Калеб, но в момента, когато престанах да го докосвам, тялото му отхвърли кръвта и всичко останало. Последният път, когато спрях да го докосвам Деймиън просто замлъкна и почувствах как започна да отпада, да умира.
Вкарахме Деймиън в парещата топла вада и аз го държах. Той се възстанови, но само с мен държейки го, докато дрехите ми полепнаха по тялото ми.
- Какво не е наред с него? – попитах.
Ашър отговори:
- Виждал съм тази реакция само между господар и слуга.
- Аз към господар на Деймиън, какво от това? Не би трябвало да причини това, нали?
- Не, ma cherie, не просто господар, но господар вампир и човешки слуга.
- Деймиън не ми е господар. – казах.
- Деймиън не е ничий господар.
Ашър го каза тихо, гледайки надолу към нас от края на ваната. Той седеше в локва от кръвта, която Деймиън върна обратно.
- Какво казваш, Ашър?
- Направила си го свой слуга.
- Той не може да бъде човешки слуга, той е вампир. – казах.
- Не казах човешки слуга, ma cherie.
- Тогава за какво говориш?
- А... вампирски слуга на господар некроман, мисля.
- Мислиш? – направих го на въпрос.
- Ние се занимаваме с легендарни неща, ma cherie, неща, който не са възможни. Трябва да... предполагам повечето неща.
- Предполагаш? – попитах.
Сви рамене.
- Ако кажа, че знам със сигурност какво става, ще бъде лъжа. Никога не бих те лъгал нарочно.
Бих протестирала, настояла, но нищо, което можех да сторя или кажа нямаше да промени истината. Имах вампир слуга и това бе невъзможно. Но невъзможно или не, Деймиън лежеше срещу тялото ми, вкопчил се в мен сякаш съм последната му надежда.
Ашър се върна в банята, носейки плажна хавлия увита около себе си. Кърпата бе достатъчно голяма да го покрие от подмишниците до прасците на краката, ефективно да прикрие тялото си. Прикривайки белезите.
- Дрехите ми бяха покрити с кръв. Надявам се да не възразяваш.
Сама също мразех да нося окървавени дрехи.
- Добре, радвам се, че си открил хавлия, която да ти харесва.
Погледна надолу към цветната хавлия.
- Не се побирам в робата ти.
Съжалявах, че Ашър трябва да крие себе си, но имах други неща да се тревожа.
- Мисля, че ако не се изстудя скоро ще повърна или припадна.
Той коленичи до ваната, плъзгайки дългата хавлия под глезените си с нежност, която не виждаш много у мъже. Докосна леко лицето ми.
- Зачервена си - докосна Деймиън. – Кожата му все още е по-студена отколкото трябва – вгледа се. – Трябва да свалиш някой от дрехите си, особено джинсите, мисля.
Нормално, така се противях да не се събличам пред всичките момчета, но тази вечер бях готова да се съблека малко.
- Как да се съблека и продължа да го държа?
- Мисля, че един от нас може да го държи към теб, докато се събличаш.
- Наистина ли мислиш, че отново ще изпадне в гърчове?
- Може да го пуснеш и ще разберем – каза Ашър, с нежен глас.
Поклатих глава.
- Уморих се да почиствам кръв. Просто го дръж за мен.
Очите на Ашър малко се разшириха.
- Ще повикам Натаниел.
Топлината вече бе достигнала до главата ми с пулсиращо главоболие.
- Просто скочи вътре, Ашър, обещавам да не надничам.
Изви се около ваната, прикривайки всяка възможна част от себе си под хавлията.
- Ако изпусна хавлията на пода, наистина ли няма да поглеждаш?
Въпросът му ме спря. Отворих уста, затворих я и опитах да помисля през горещината, главоболието, растящото гадене и накрая просто казах истината:
- Няма да имам намерение да поглеждам, но не, прав си. Ако си гол ще погледна. Не мисля, че мога да се спра.
- Като автомобилна катастрофа, не можеш да не се обърнеш. – каза той.
Погледнах нагоре и го открих да се обръща настрани, криейки лицето си с онзи водопад на златиста коса. Мамка му, нямах време да държа ничия ръка.
- Ашър, моля те, нямам предвид това.
Той не поглеждаше към мен. Протегнах една ръка от Деймиън, който се придвижи към другата ми ръка като дете намествайки се в съня си около любимото си мече. Сграбчих ръката на Ашър през хавлията.
- Да, бих погледнала само заради любопитството, как да се сдържа? Все се шегуваш и подиграваш за това колко са зле нараняванията ти. Правиш така, че трябва да погледна, да видя.
Сега той ме погледна, тези бледи очи, празни, скрити от мен.
Вкопчих пръсти в ръката му, опитвайки се да го хвана през кърпата и откривах главно дрехи.
- Но ако не знаеш досега, че просто искам да те видя гол, тогава въобще не си обръщал внимание.
Лицето му не ми казваше нищо, онази празнота, която двамата с Жан-Клод можеха да имат, когато си поискаха.
- Сега ми помогни да сваля някой от тези дрехи преди да се разтопя.
Издаде нисък подобен на пиленце смях, който затанцува над кожата ми и усили пулса ми във врата. Бе твърде горещо да е естествено.
- Предлагаш да се разсъблечеш без да си омагьосана, вярвам, че е за първи път.
Трябваше да се засмея, защото бе прав. Но смехът ме накара да затворя очи, защото се чувствах сякаш главоболието ми ще накара очите ми да изхвърчат навън от очните ябълки. Пуснах ръката му и притиснах глава към челото си, опитвайки се да предпазя главата си от разпад на парчета.
- Моля те, Ашър, става ми лошо.
Чух плясъка на водата, почувствах удара й срещу мен сякаш някой влиза във ваната. Отворих очи, бавно, опитвайки се да възпра главоболието и открих Натаниел коленичещ във водата. Косата му още бе хваната в свободна плитка, което го следваше, мърдаща във водата като нещо отделно и живо. Движещата се плитка привлече погледа ми надолу по тялото му и имах чувството, че Натаниел нямаше да намокри никакви дрехи, но не ми пукаше. Главоболието бе достигнало точка, където се боях, че ще започна да повръщам ако не се разхладя.
Отговори на въпроса ми без да съм го задала.
- Ашър иска Деймиън да се опита да поеме кръв, да видим дали ще я задържи.
Ашър бе все още на ръба на ваната, обвит в хавлията.
- Деймиън трябва да може да задържа кръв или ще загине. Вярвам, че ако останеш в постоянен контакт с него ще може да я поеме надолу.
- Ако трябва да остана в постоянен контакт първо трябва да се изстудя.
- Натаниел ще ти помогне. – каза той.
Погледнах към Ашър и дори блясъка на нощната светлина, ме заболя главата.
- Добре.
Деймиън направи малки протестиращи движения, докато Натаниел се опитва да махне част от тежестта му от мен. Накрая се облегна на ръба на ваната с Ашър поемайки част от теглото му, но оставяйки го да притиска ръката ми към гърдите си. Натаниел откопча колана ми и ми помогна да махна кобура на раменете си от едната си ръка, но ми бе нужна другата ръка свободна да го изплъзва. Деймиън се бори с нас, бавно, упорито, все едно бе сомнамбул Ако не искаше да пусне ръката ми, не можехме да го накараме, освен ако не бяхме решени да счупим пръстите му един по един и не искахме да го правим това.
- Какво да правим? – попита Натаниел.
- Трябва да изляза от тази горещина – казах. – Можем ли да пуснем студена вода във ваната или нещо?
- Не – каза Ашър, - трябва да го държим възможно по-топъл, поне докато не поеме част от кръвта. Не можем да си позволим да се охлади.
- Тогава махнете тези дрехи от мен.
Почувствах го отколкото видях двамата да си разменят погледи.
- Как искаш да го направя? – попита Натаниел.
Облегнах глава напред, почивайки си върху горната част на мократа коса на Деймиън. Кожата му бе най-студеното нещо във ваната. Бях толкова гореща, че ми прилошаваше и все пак кожата на Деймиън бе студена на допил. Главоболието се засили и изпълва от устата ми. Постарах се да изпълзя до края на ваната преди да повърна. Но той се притисна към мен и само ръката на Ашър на ръката ми ме запази достатъчно високо, че водата да остане чист.
Главата ми крещеше, болката бе толкова силна, че замъгли зрението ми. Ашър ми подаде студена кърпа и избърза устата ми. Допря друга кърпа към челото ми. Тогава Натаниел хвана гърба на ризата ми и я разкъса. Махна парчетата от мен. Ашър наметна студена кърпа над раменете ми, която бе толкова студена, че ме накара да прошепна:
- Мамка му.
Ашър и Натаниел поеха теглото ми и това на Деймиън, придвижвайки ни към края на ваната, докато Гил дойде и започна да чисти бъркотията. Гил почисти доста бъркотии тази вечер и никога не се сърди, ни веднъж. На два пъти взе парчетата от ризата ми плуваща във водата, но не коментира гласно. Бе добър слуга. Прави каквото му кажеш и не задава въпроси.
Натаниел се опита да разкъса дънките ми както направи с ризата. Успя да разкъса горната част, но теглото на Деймиън ме притискаше под водата и мястото, което му бе нужно. Ашър закрепи кърпата колкото се може по-сигурно и внимателно навлезе във водата. Коленичи и плъзна ръце около Деймиън и мен и ни повдигна, изправен, държейки и двама ни прави. Все още докосвах дъното, но той държеше теглото и на двама ни, защото краката ми не работеха както трябва. Държеше и двама ни без усилия.
Натаниел постави ръце по краищата на цепката, която бе направил на дънките ми и дръпна. Тежките мокри дрехи се разкъсаха под ръцете му със звука на разкъсана плът, но по-тежко – мокър, тежък звук. Силата разтърси тялото ми и само силата на Ашър ме задържа права.
Почувствах въздуха на голата си кожа и осъзнах, ме с джинсите ми бе свалил и гащичките ми, но не ми пукаше. Въздухът по кожата ми би все още задушаващо топъл. Не можех да дишам. Последното, което помня да мисля, бе че ще припадна, после нищо.